Родният комар пренася нилска треска

Не екзотичен, а обикновен роден комар пренася опасната западнонилска треска, която може да доведе до възпаление на мозъка – енцефалит.

Другите смъртоносни зарази – малария, треска денге и чиконгуня, се пренасят от различен вид комари, които не са типични за нашите географски широчини, разказва проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, пише в. "Монитор".

У нас все още няма доказан случай на западнонилска треска, но обилните валежи, високите температури, застоялите води и мъртви животни са рай за комари, кърлежи, всякакви кръвосмучещи, които разнасят опасни зарази. И това се случва точно край Тутракан, Старо Оряхово, Шабла и езерата около Дуранкулак, които са райони на зараза.

Доскоро у нас дори не се говореше за западнонилската треска. В съседни страни обаче болестта зачести и това породи страхове и на родна почва.

„Страхът от западнонислска треска е актуален, защото миналата година ние бяхме една от малкото балкански държави, която не можа да докаже при възпаление на мозъка на човек наличие на вирус на Западен Нил. Ние активно търсихме, но нищо не можахме да докажем. Докато в Сърбия имаше над 200 регистрирани случая. В Северната част на Гърция - също. А преди 16 г. в Румъния имаше над 700 случая на енцефалит, причинен от вируса от Западен Нил. В продължение на няколко месеца никой не беше се сетил, че това може да е западнониска треска. Защото географски този район е доста далеч от Балканския полуостров. Вече обаче знаем , че вирусът се разпространява и на Балканите, обясни проф. Кантарджиев. След като експерти анализират ситуацията, стигат да извода, че два фактора улесняват разпространението на заразата. Изобилие от комари и струпване на много хора на едно място.

„В гъсто населените райони, в които има и много комари, има реален риск този вид треска да възникне и да се разпространи. И единствената ни защита е да се предпазим от ухапване и да защитим дома от ципокрилите.

„При всички тежки вирусни инфекции, пренасяни от кръвосмучещи – както от кърлежи, така и от комари, сериозен проблем е, че повечето хора не разбират, че са ухапани. Не усещат, кога кръвопиецът се е впил в кожата, и не знаят, че са били заразени. Микроорганизмът е попаднал в кръвта им, но само малка част имат симптоми на заболяване и то наподобява настинка или грип.

„Инфекцията може да се докаже, когато се вземе кръвна проба и се изследва, защото човек развива антитела срещу вируса. Само 10 процента от ухапаните и заразените обаче имат прояви на заболяване, подобно на грип. Няколко дни са с повишена температура, имат болки в ставите и се оплакват от общо неразположение. А от тези 10 процента едва пет на сто развиват истинско заболяване – с други думи възпаление на мозъка – енцефалит. Ако пък ухапването е било от заразен с вирусна инфекция кърлеж, се получава тежък кръвоизлив. С други думи, ако има 1000 ухапани, с грипоподобни оплаквания ще са по-малко от 100 души и само 5-10 могат да развият тежка симптоматика” обяснява проф. Кантарджиев.

След обилните дъждове и е наводнения, дори и в районите, които не са засегнати, влагата е висока, има повече застояли води и заблатявания. Това създава благоприятна среда за развитие на комари.

„Ако не се вземат мерки срещу комарите, през есента може да очакваме увеличаване броя на заразите, които те пренасят. Комарите хапят през лятото, болестите, които те пренасят, идват на есен. И за да са се намали рискът, трябва да се пазим от ухапване. На първо място общините трябва да изпълнят предписанията на директорите на Районните здравни инспекции и редовно да пръскат. Мерки може да вземе и всеки индивидуално – вкъщи да не допуска комари, като използва репеленти - таблетки или течност, да слага комарници, а ако няма друга възможност – да сложи на прозорците тензух или марля, както е било едно време, съветва проф. Кантарджиев.

Другата възможност са репелентите, които се мажат по тялото и отблъскват кръвосмучещите. Дрехите не пазят от ухапване и не са надеждна защита. За да сме предпазени, трябват два слоя, обяснява професорът.