Шестото масово измиране на видове

Според него скоростта на изчезването на видове в наше време е хиляди пъти по-голяма, отколкото преди появата на хората.

„Стоим на прага на шестото масово измиране – отбелязва д-р Пим. – Ще успеем ли да го избегнем, или не, зависи само от нашите собствени действия.“

Екип учени начело с биолога анализирали динамиката на измиране на различни видове, включително нанесените в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата.

Преди появата на съвременния човек и създадената от него цивилизация скоростта на изчезване на видовете в живата природа е била около 0,1 на година на милион вида, изчислили американските изследователи.

Днес тази цифра е нараснала поне хиляда пъти и достига 100 вида на година. Освен това има основания да се смята, че ежегодно измират до 1000 вида, подчертава Пим.

„Ако нищо не направим, тя ще тръгне по пътя на динозаврите“, отбелязва ученият.

Преди няколко десетилетия дребните примати – лъвските тамарини – били мятани за измрели поради загуба на традиционната им среда за обитание.

Когато в Бразилия била открита тяхна неизвестна преди популация, биолозите ги кръстосали с отглеждани в зоопаркове екземпляри. Така увеличили количеството им и дори отделили гори за разселване на новите стада тамарини.

Човешката цивилизация е поставила животинския свят на Земята на границата на ново масово измиране, предупреждава биологът Стюарт Пим от американския университет Дюк, пише "МегаВселена", цитирайки сп. Science.

През 1995 година същият екип автори вече са правили аналогично изследване и са стигнали до извода, че средно в дочовешката епоха от лицето на Земята е изчезвал един вид от милион. Но новото изследване накарало сериозно да се преразгледат тези цифри, като се намали „извънчовешкото“ измиране до 0,1 вид годишно. По такъв начин динамиката на новото глобално измиране демонстрира наистина застрашителни показатели.

Макар изчезването на видове да се явява следствие от съчетанието на множество фактори, най-голямо значение днес има именно антропогенният натиск върху екосистемите. В качеството на пример съавторът на Пим – Клинтън Дженкинс от бразилския Институт за екологични изследвания – привежда историята на белоухата мармозетка.

Традиционните места на нейното обитание на територията на Бразилия практически били унищожени в резултат на стопанската дейност на човека, а наличието на близки конкуриращи видове не позволило на това животно да усвои нови екологични ниши. В резултат днес белоухата мармозетка е призната за вид, намиращ се под заплахата от унищожение.

Друг ярък пример е океанската дългоплавникова акула. Доскоро този вид бил изключително разпространен, но безконтролният лов довел дотам, е сега такива акули е практически невъзможно да се срещнат в океана, добавя морският биолог Борис Уорм от канадския университет в Далхаузи.

Планинските горили, суматранският носорог, амурският леопард – списъкът на близките до измиране видове може да се продължи още. Но не всичко е толкова лошо, има и позитивни резултати от съзнателните усилия по спасяване на измиращите животни.