Крим е първата крачка към разширението на Русия

Днес Кремъл ще сложи точка в отношението на Русия към кримския въпрос - Владимир Путин ще говори пред депутати от Държавната дума, Съвета на федерацията, губернатори и представители на гражданското общество, пишат руски медии.

До момента президентът Путин си запазваше поле за маневри - не казваше, че Русия се кани да присъедини Крим и Севастопол. Правеха го руски депутати и сенатори, а в цяла Русия имаше митинги за присъединяване на Крим, напомня "Ведомости". Гледището на Путин ще се базира върху данни от референдум и той не ще може да бъде упрекнат в натиск върху жителите на полуострова, твърди вестникът. В неделя хората в Крим одобриха с над 96 на сто от гласовете курса на властите за присъединяване към Русия при избирателна активност повече от 80 процента според местните власти.

Русия призна Крим за суверенна и независима държава, припомня "Вечерняя Москва" указ на президента Путин. Руски депутати обсъждат бъдещия статут на полуострова и на Севастопол в състава на федерацията, посочва "Известия". "Крим може да влезе в състава на Русия за 3 дни", заявява в заглавие "Московский комсомолец". Русия ще харчи за икономическо подпомагане на Крим близо 3 милиарда долара годишно, предупреждава "РБК дейли". В днешното си слово Путин навярно ще спомене, че молби за включване в състава на Русия може да изпратят освен хората в Крим и тези от Югоизточна Украйна, смята политологът Алексей Мухин, цитиран в "Независимая газета". Щом присъединят Крим, руските политици може да не спрат дотук. Започнала-незапочнала Русия да "смила" прясната териториална баница, а мнозина политици от федерацията се лакомят за нови земи на чуждестранни държави, пише "Новие
известия". Според вестника руски депутати говорят "напълно сериозно" за присъединяване не само на Югоизточна Украйна, но и на "други територии от бивши съветски републики". В случая с Крим има правна колизия - сблъскват се две международни права: правото на самоопределение на народите и правото на териториална цялост - на държавите, коментира аналитикът Дмитрий Орешкин.

"Кримската колизия" обаче бе решена до голяма степен по силов път. "Затова референдумът в Крим е нелегитимен за цял свят", изтъква експертът. Ситуацията поставя Путин в зависимост от политическите радикали, пише "Независимая газета" в редакционен коментар. Изданието обяснява рисковете от медийното раздухване на патриотизъм за руския управляващ елит. Според него Путин "става заложник на реваншистите, мечтаещи за възраждане на Съветския съюз - на всяка цена", и занапред тъкмо те ще диктуват политичесикя дневен ред на руската власт.

Риториката на политиците в Русия създава ясно усещане за военни времена. Всеки, който днес критикува политиката на Русия в Крим, бива нареждан сред враговете на отечеството. А на страната на властта се озовават политически структури, представяли се дълги години за опозиция. Дискусиите стават невъзможни, констатира наблюдател на всекидневника в друг материал. Рейтингът на Путин скача и се укрепва легитимността на режима в Русия, но "за твърде кратко време", смята Николай Петров от Московския център "Карнеги". "Щом стане ясна цената, ще се разбере, че хората не са готови да я платят. Не са готови да участват във война, не са готови да живеят под суровите санкции на Запада и т. н. И задачата на Путин ще е да изгради през това кратко време репресивни механизми. За да опази системата за управление на страната, когато спадне общественият ентусиазъм", прогнозира той.

"Ведомости" отбелязва "символичните", "вегетариански" санкции, наложени от ЕС, и допуска, че Западът ще преглътне обидата - твърде вероятното влизане на Крим в Руската федерация. "Че къде ще ходи Германия, щом Русия покрива над една трета от газовите й нужди? Или Франция - с какво ще смени тя от днес за утре руския петрол? Или още един аргумент: щом руският лидер е толкова брутален и непредсказуем, я да не го притискаме до стената, че ще ни спретне нещо страшно", обяснява всекидневникът.