Почина проф. Спас Райкин - крепителят на българщината в САЩ

След кратко боледуване от пневмония, на 18 февруари т.г. в Страудсбърг, щата Пенсилвания, на 91-годишна възраст е починал проф. Спас Тодоров Райкин, съобщиха близки до семейството му. Поклонениетo се е извършило на 21 февруари в черквата „Света Троица” (Holy Trinity Orthodox Church), на която той е един от основателите, съобщава сайтът eurochicago.com.

Двама свещеници – Николас (Nicholas J. Solak) и Теодор, от двата православни храма в града, са опели бележития покойник. Проф. Райкин живееше в Страудсбърг заедно със съпругата си Руби (Ruby Raikin). Той оставя опечалени две деца – син и дъщеря, a така също внук и внучка. С кончината му българската емиграция губи един от най-изтъкнатите си представители. Проф. Райкин е известен със своята политическа, научна и историческа дейност, оказала духовно влияние както върху българската общност в САЩ, така и върху обществения и политически живот в България. Многобройните му публикации и книги ще останат като ценно наследство за бъдещите поколения. Безкористната му себеотдаденост, родолюбие и патриотизъм оставиха светла диря в историята на българската емиграция, отбелязва изданието. През 2012 г., във връзка с неговата 90-годишнина, проф. Райкин бе награден от Държавната агенция за българите в чужбина с почетен медал „Иван Вазов” – това бе единствената награда получена от родината.

Спас Тодоров Райкин е роден в с. Зелениково, Пловдивско, на 26 октомври 1922 г. Син е на Тодор и Минка Райкин. Завършва пловдивската духовна семинария, след това и Богословския факултет на СУ. Докато отбива военната си служба като трудовак успява да избяга в Гърция през 1951 година. В Гърция Спас Райкин прави доклад до Световната организация на Църквите за положението на Българската църква. Докладът получава висока оценка от ръководителите на Световния Съвет на Църквите. Както го уверяват тогава, те за първи път да научили за преследването на Църквата в България. От ССЦ му отпускат стипендия да следва в Атинския богословски факултет, после в Женевския, Базелския и Лондонския университети. В 1954 г. получава виза за Америка, с гаранция от Митрополит Андрей, и пристига там на 30 юни същата година.

Настанен в митрополията, той служи като секретар на епархията и бива назначен за секретар на Българската програма за разселване на български бежанци в Америка, в Църковната Световна организация на Църквите, субсидирана от Държавния департамент. Включва се активно в политическия и обществения живот на българските емигранти. След закриването на тази програма в 1957 г. той започва работа в Благотворителната организация „Травълърс Ейд Сосайъти” като социален работник – посрещане и помагане на нуждаещи се пътници от Европа в Америка. В качеството му на такъв на него се възлага да посрещне и предложи услугите на организацията на семейството на завръщащия се от Съветския съюз Лий Харви Осуалд, убиецът на президента Кенеди, което става предмет на всякакви спекулации в цялата литература, която се появява през следващите десетилетия. Случаят е споменат в Доклада на Комисията „Уорън“.

В същото време той се записва в Колумбийския университет, във факултета по политология, който завършва със степен Магистър по Политически науки, и продължава да работи за докторска степен. Междувременно в 1956 г. той се задомява, раждат му се две деца. Занимава се активно с научни трудове, публикации и различни дейности свързани с политиката, историята, проблемите на българската емиграция, критика на комунистическия режим, църковни въпроси. Студии от Райкин са поместени в много научни издания. Стотици негови писма до редакторите на вестници, включително „Ню Йорк Таймс” и местния вестник „Поконо Рекорд” са помествани през десетилетията на неговата обществена дейност. В 1993 г. в България бяха издадени неговите статии в „Свободно Земеделско Знаме” в пет тома, посветени на актуални политически въпроси под общо заглавие „Политически проблеми пред българската общественост в чужбина”.