Правителството се похвали, че в края на 2013 г. държавният дълг е спаднал до 14.1 млрд. лева, но още в първия месец на новата година картината бързо се променя. Вчера по поръчка на Министерството на финансите БНБ набра 400 млн. лева чрез продажба на държавни ценни книжа, информира в. Сега.
Това е последната емисия от януарския календар на МФ. Още на 3 януари бяха пласирани ДЦК за 400 млн. лева, последваха още два аукциона по 50 милиона. Така само през януари новият държавен дълг вече е 900 млн. лева, а скоро ще достигне 1.3 млрд. лева, тъй като за 3 февруари е планирана още една едра емисия за 400 млн. лева. Една от причините за ударното трупане на нов дълг още в началото на годината е поетият от правителството ангажимент към земеделците да получат целия пакет евросубсидии, както и национални доплащания в края на януари. През есента премиерът Пламен Орешарски, земеделският министър Димитър Греков и представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите се споразумяха фермерите да получат 1.178 млрд. лева до 31 януари - 1.118 млрд. лв. евросубсидии, които по-късно ще бъдат преведени от Брюксел на София, плюс националните доплащания по 2 лв. на декар, или общо около 60 млн. лв.
В началото на 2013 г. правителството на ГЕРБ също покри големите агроплащания с дълг. Тогава бяха емитирани ДЦК за 800 млн. лв., с които да се платят субсидиите за земеделските производители. И макар че като опозиция БСП и ДПС критикуваха този ход, сега схемата се повтаря. Основният проблем тогава беше, че емисията от 800 млн. лева не бе планирана и заради нея се наложи да се коригира таванът на новия дълг, който правителството имаше право да поеме през 2013. Това бе една от причините за актуализация на закона за бюджета. Освен агросубсидиите през януари и февруари хазната трябва да плати и близо 600 млн. лв. падежи по предишни заеми. През този период се очертават и значителни плащания по проекти, одобрени за финансиране от европейските фондове. Заради дефицит в бюджета на ЕС обаче Брюксел замрази преводите към всички държави членки и затова се налага временно разходите да бъдат поети от националния бюджет.
Според Йордан Цонев от ДПС емитирането на повече вътрешен дълг в началото на годината не е проблем. "Има достатъчно ликвидност на вътрешния пазар, традиционно предстоят по-сериозни плащания по падежи, трябва да се преведат и парите на зърнопроизводителите", коментира Цонев. "Повтаря се схемата от миналата година, но поне законът бе променен и емитирането на краткосрочни книжа, които се плащат през годината, вече не влияе на размера на поетия дълг", коментира и Владислав Горанов от ГЕРБ. По Закона за бюджета за 2014 г. новопоетият дълг тази година не може да надхвърля 4.4 млрд. лв., като 3.9 млрд. лв. от тях могат да се пласират на външните пазари. Според обявената от МФ емисионна политика за тази година новопоетият външен дълг ще бъде в по-малък размер - около 3 млрд. лв.
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)