Хастара вилнее в България през 2008 г. Преди това събирал опит в Италия и Испания, където работел с най-добрите банди автокрадци. Бил експерт по софтуер. Заедно с 38-годишния Пери, който пък познавал много от действащите ченгета в София, буквално за 1 г. пощурили столицата. Крадели отвсякъде - от центъра, от "Младост", където живеели. В началото им трябвали хора, които да набелязват автомобилите и маршрутите им. Двамата започнали да плащат първо на ченгета от Седмо РПУ, после привлекли за агентура техни колеги от Четвърто. "Двама души, патрули от Четвърто РПУ изгоряха, защото ги спипаха, че им правят отцепка, докато двамата отварят колите", разказват бивши ченгета. По-късно през 2009 г. още двама военни полицаи "изгърмели", след като ги уличили, че набелязват скъпи коли. Подкупните ченгета понякога ескортирали Хастара и Пери след кражбите или ги предупреждавали къде стоят постове на МВР. За "отцепката" по време на ударите и наблюдението униформените получавали по 400 лв.
Ако трябвало да правят и ескорт, тарифата скачала двойно. Полицаи били въвлечени и в неуспешния обир на БМВ на финансовото министерство през ноември 2009 г. Тогава Хастара успял да влезе и да запали луксозната 7-ца, но го спипал патрул. Точно заради този опит за кражба Хастара има присъда от 8 г., които сега ще трябва да излежи.
Изпълненията на Асен и Пери са достойни за учебник, признават полицаите. Апашите най-често удряли преди изгрев - между 4-6 часа сутринта. Най-голямото препятствие, след като подкарвали автомобилите, било да намерят GPS-а на колата. Бързали да сложат специална тапа, която заглушавала устройството. Тя се пъхала в запалката на автомобила, откъдето се захранвала с ток. След това колата влизала в специален гараж, който на практика я скривал от всевиждащото око на сателитите с дни. Там следвала друга майсторска операция - двамата намирали къде е монтиран GPS-ът.
По принцип нямало много опции, освен в долната част на таблото, под седалката или в багажника. След кражбата следвал инкубационен период от десетина дни. В това време собственикът на автомобила или застрахователят можели да откупят колата срещу 10-15 000 евро. Ако никой не се обадел, двамата пласирали колите към арабския свят или Русия. В Близкия изток търсели автомобилите с бензинови двигатели, а при братушките на почит били дизелите.
Хастара и Пери не могли да се справят само с един капан, който им заложили инженерите от Мюнхен - в предното стъкло на БМВ започнали да монтират специален чип. В него се кодирали всички данни за автомобила, номера на рама, на купето, на двигателя. Засега четец, който да разшифрова кода, имало само на Капитан Андреево, затова автоапашите избягвали това ГКПП и напоследък започнали да изнасят плячката с фериботи през Италия и Испания.