Правителството одобри проект на Закон за МВР и предлага на Народното събрание да го приеме, съобщи пресслужбата на кабинета. Със законопроекта се цели ясно разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на министерството; по-ефективно управление на МВР като система чрез промени в структурата, организацията на дейността, взаимодействието и контрола, както и на човешките ресурси.
Законопроектът обхваща правната регламентация на принципите, функциите, дейностите, устройството и управлението на МВР и статута на служителите в него. Дейностите на МВР се разграничават на основни и спомагателни. Основни са дейностите за осъществяване на политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарна безопасност и защита на населението (оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, информационна, контролна и административнонаказателна дейност и предоставяне на административни услуги). Спомагателните дейности се организират и осъществяват за осигуряване на непрекъснато и ефективно извършване на основните дейности на МВР. При нормативното уреждане на управлението на министерството ясно са разграничени правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство. Министърът на вътрешните работи провежда държавната политика във връзка с функциите на ведомството чрез разработване на политики, планиране на дейностите и контролиране на изпълнението им и определя стратегическите приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР. Висшата професионална длъжност в министерството е главният секретар, който се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Правомощията и отговорностите му включват пряко ръководство на планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР и организиране на взаимодействието между отделните структури при извършване на основните дейности.
Като основни структури се дефинират главните дирекции, областните дирекции, дирекциите и административните дирекции, предвид че тези структури осъществяват основни дейности на министерството. Предвижда се на мястото на съществуващата Главна дирекция "Национална полиция" да се създадат две главни дирекции - "Криминална полиция" и "Охранителна полиция". Това ще създаде възможности за по-добра координация, ръководство и контрол при осъществяването на охранителната, оперативно-издирвателната и дейността по разследване на престъпления.
В законовата регламентация на държавната служба в МВР се предлагат съществени промени, основани на комплексно изследване и анализ на практиката по прилагането на действащата уредба. Премахват се категориите (А, Б, В, Г, Д и Е) и съответните им специфични наименования. Съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация се определят видовете длъжности за държавните служители (висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни, изпълнителски и младши изпълнителски). Предвижда се основното месечно възнаграждение да се образува от заплатата за длъжност. Конкурсното начало при назначаването на държавна служба в МВР се запазва. По отношение развитието в професионалната кариера този модел се изоставя, като новата система ще се основава на персоналната оценка за изпълнението на длъжността.
Въвежда се изрична забрана за надвишаване на определените часове извънреден труд - 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени - и 70 часа на отчетен период. Определя се максимален размер на работните часове на полаган нощен труд при работа на смени. В Преходните и заключителните разпоредби се уреждат правоотношенията с оглед предвидените в закона структурни промени и се извършват изменения и допълнения в други закони във връзка с конкретни текстове на законопроекта.
Предвижда се Законът за МВР да влезе в сила от 1 януари 2014 г. и да отмени действащия Закон. Министерският съвет следва да приеме правилник за прилагането му и другите подзаконови актове съответно в едномесечен и двумесечен срок от влизането му в сила. Министърът на вътрешните работи следва да издаде подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 4-месечен срок от влизането му в сила.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)