Цветан Василев: Нямам власт, у нас има свободия на словото

„Аз мисля, че има прекалено много свобода на словото. Бих казал, че има "слободия" на словото. Бих казал и още нещо, че има свобода на словото, но няма свобода след словото.... Аз нямам власт. Гордея се с това, което съм успял да развия през годините. Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал”. Това са само част от акцентите в интервюто на собственика на КТБ Цветан Василев за Дойче веле.

Интервюто на Верица Спасовска, ръководител на главната редакция на Дойче веле за Средна и Югоизточна Европа, с банкера е взето при посещението й в България заради казуса с договорите на двамата коментатори Иван Бедров и Еми Барух след писмо от КТБ до редакцията на германската държавна медия.

Публикуваме цялото интервю без съкращение:

Започвам с един въпрос, който преди време реномираното списание "Лидърс" Ви зададе. Ще го повторя и сега: Бихте ли описали още веднъж мястото и ролята на КТБ АД в българската банкова среда, както и какви са плановете за бъдещето на банката?

Както е добре известно, Корпоративна търговска банка АД е пета в България по големина на активите си. Тя е типична корпоративна банка, т.е. фокусирана е върху обслужване на бизнеса и индустрията. Развитието ѝ следва стратегия, приета от придобиването ѝ през 2000 г.: обслужване на бизнеса в определени отрасли и сфери на индустрията.

Преди всичко това е инфраструктура, в цялото многообразие на това понятие, като енергетика и енергийна инфраструктура, пътно строителство, водно строителство, телекомуникации, както и специално профилиране на банката във финансиране на експортни операции.

Всичко това помогна на КТБ АД да преодолее по-лесно последствията от кризата, започнала през 2008 година. Защото, за разлика от повечето конкуренти, кредитните експозиции на банката към най-уязвения от кризата отрасъл - строителството, са в пъти по-ниски от средните за банковата система на България.

Нямаме сериозни намерения да променяме нашата стратегия по отношение на секторната ориентация на банката, защото оценките ни за развитието на конюнктурата и на финансовата криза не са особено оптимистични за следващите няколко години. За сметка на това разглеждаме възможността за регионална експанзия, главно в републиките на бивша Югославия, където виждаме основен потенциал за развитие през следващите години.

Преди известно време списание "Икономист" писа, че както при матрьошките, зад Нова българска медийна група се крие широко финансиране от страна на Вашата банка, като средствата на държавни фирми в КТБ АД се използват за финансиране на частни медии. Вярно ли е това?

Една от най-интензивно разпространяваните лъжи в кампанията на Икономедиa за КТБ АД е тази, че банката се възползва от наличието на средства на държавни фирми, за да финансира медии. Компании с държавнo участие, предимно от сектор енергетика, са клиенти на КТБ АД от 13 години.

Нямам спомен досега някоя от тези компании да е казала, че нейните пари са използвани за нещо друго, освен за обслужване на дейността ѝ, в това число - за текущи разплащания, предоставяне на кредити, на други гаранционни инструменти като акредитиви, банкови гаранции и прочие. Говоря за 13 години партньорство с тези компании.

Нито един лев или евро от сметките на тези компании не са използвани за финансиране на Нова българска мeдийна група, защото тя не се финансира от КТБ АД. Кaкто и по принцип тя не се финансира от Корпоративна търговска банка.

Що се отнася до рекламния бюджет на КТБ АД, той е в пъти по-малък от средния размер на рекламните бюджети на големите банки в банковата система в България и със сигурност не е решаващият фактор за развитието на НБМГ. Още повече, че никой не обръща внимание на факта, че бюджетът за спонсорство на КТБ АД за култура, спорт, наука, образование е много по-голям от рекламния бюджет на банката, което лесно може да бъде проверено от балансите на институцията, още повече, че тя е публично дружество.

В интервюто за списание "Лидърс" казвате, че инвестирате в медии. Така ли е все още?

Това интервю е дадено през 2011 г. по спомен. Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес.

Аз съм инвестирал в бизнес проект. Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК - Родина АД - издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия "Цариградско шосе" в гр. София.

Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект - в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина. Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект.

Тогава навярно няма да се съгласите и с твърденията в българските медии, според които връзката Ви с ТВ7, макар да е от икономическо или от бизнес естество, води до това, че упражнявате влияние върху съдържанието на тази медия?

Можете да потърсите за отговор на този въпрос изпълнителните директори. Според мен не повече от 5-6 човека ме познават в TВ7. И то основно спортните репортери, които ми вземат интервюта, когато участвам в такъв род събития.

Искам да добавя нещо в контекста на обективните и необективните медии и тезата, която изповядва Икономедиa. За това колко те са обективни, говори фактът, че в тази медия съществуват "черни" и "бели" списъци.

Начело на черния списък вероятно съм аз, а за хората в черния списък или не се говори нищо, когато вече няма какво да се каже негативно, или се говори само негативно. Такива "черни" и "бели" списъци в TВ7 не съм чувал да има. Там има журналисти от всички цветове, които разполагат с пълна свобода.

И още нещо ще кажа, за да завърша по тази тема. Освен Икономедиа, многобройните сателити в интернет, част от които не са идентифицирани като собственост (имам предвид Mediapool, Offnews, Биволъ, ПИК, както и редица жълти сайтове, които гравитират около Икономедиа и използват същата риторика) имат същото отношение към медиите и сайтовете, които изказват различно от тяхното мнение.

Те не обичат да слушат нещо, което е противно на тяхното мнение. И всеки журналист, който е заподозрян, че не е съгласен с тях, веднага се подозира във връзки с мен или в някакви други световни конспирации. А истината е, че много хора досега се страхуваха да говорят истината!

Преди по-малко от седмица се наложи ръководството на Федерацията по мотоспорт в България да излиза с пресконференция, в която да опровергае лъжите на Икономедиа.

Описвате медийния пазар в България като много поляризиран, така го възприемаме и ние в Германия. В този смисъл, има ли свобода на словото в България?

Аз мисля, че има прекалено много свобода на словото. Бих казал, че има "слободия" на словото. Бих казал и още нещо, че има свобода на словото, но няма свобода след словото. Според мен отговорността за политиката и за обективизма на всяка медия е на нейните издатели. В България много хора са обругавани и ощетявани чрез медиите. И няма никакви последствия за тези медии.

Като говорим за свобода на словото, мога да Ви кажа, че преди няколко месеца същите тези блюстители и ментори на свободното слово, борците против фасадната демокрация, блокираха със специални ключове всички сайтове, които им бяха неудобни и не изразяваха тяхното мнение.

Плюс това Икономедиa, заедно с всичките си сателити - аз пак казвам, не мога да коментирам по какъв начин те са свързани, но със сигурност като политика и позиции са свързани - провежда своята политика и чрез имплементиране на журналисти във всички водещи медии в страната. Както, разбира се, и чрез колабoриращите журналисти на различни чужди медии.

Затова казвам: те се опитаха да монополизират истината за България. И истината за демокрацията в България. Като претендират, че изразяват, единствено и само те, демократичните процеси в България. Което е абсолютно невярно.

И ако аз с нещо се боря с тях, то е точно за това. Аз се боря за силна България в рамките на нейните глобални ангажименти и приоритети. Ние сме част от Евроатлантическия пакт и се гордеем с това. В същото време сме най-бедната страна в този пакт и със сигурност трябва да направим повече за собствената си страна. Там е моето основно противоречие с тази група от хора.

Г-н Василев, смятан сте за една от най-могъщите личности в България. Какво означава да си могъщ в България?

Аз нямам власт. Гордея се с това, което съм успял да развия през годините. Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал, независимо че не членувам в нито една организация на работодателите. Смятам, че голяма част от тях са представители по-скоро на компрадорския капитал, а не на националния предприемачески капитал.

Моята цел е в България индустрията да бъде в основата на системата, а не oбратното. В момента, все още в резултат на прехода, политиката е в основата на цялата система. И понеже политиката е тясната страна, пирамидата ни е обърната. Затова е и толкова нестабилна.

Всеки от политиците в България идва на власт, за да покаже колко е значим и как без него бизнесът не може. Аз съм убеден, че в Германия е точно обратното. Ако все пак с нещо съм влиятелен, ще се опитам да насоча влиянието си за постигането на тази крайна цел и в България, а не за личното ми облагодетелстване.

Има мнения, че сте един от олигарсите в тази страна. Бихте ли се определили като такъв?

Ако олигарх е най-големият данъкоплатец на България, ако олигарх е човек, който създава работни места и помага за тяхното създаване (защото бизнесът, който се обслужва през каналите на банката, формира над 10% от БВП - той не е свързан с мен, но се обслужва благодарение на банката) - да, аз съм олигарх.

За останалото може да се потърсят различни определения. Аз мисля, че в последно време президентът е особено активен в тази посока. От него разбрах, че всички предприемачи са олигарси, защото или са печелили обществени поръчки, или са участвали в приватизация. Аз бих се разграничил от подобно определение.

Наскоро Вивиан Рединг посети България и каза приблизително следното: че олигархията е враг на демокрацията. Как ще коментирате това?

Да, напълно споделям това. Но не може да се слага знак за равенство между олигарх и предприемач, за какъвто аз считам себе си.

И един последен въпрос: следващата година се навършват 25 години от установяването на демокрацията в България. Как оценявате днес демокрацията в България?

За мен проблемът е много по-комплексен. Считам, че в определена степен демокрацията в България е изградена. Основата ѝ е изградена. За голямо съжаление този процес не доведе до автоматично подобряване на общото благосъстояние на хората в тази страна.

И ако не покажем, че можем да вървим в тази посока - и това не е проблем само на България, защото виждаме примери в определени страни от Eвропейския съюз - превес в крайна сметка могат да вземат крайни сили, екстремистки, което е най-голямото притеснение за мен като гражданин на България и като човек, който е инвестирал огромна част от своите средcтва в тази страна и в Европа.

Голяма ли е тази опасност? С оглед и на състоянието на правителството?

Аз не разглеждам този си отговор през призмата на точно това правителство, а по принцип през призмата на моя анализ за развитието на определени страни, които се оказаха по-слаби звена на Европейския съюз и на еврозоната.

Ние виждаме навсякъде възход на популистки и на екстремистки движения, затова партиите от център, ляво и дясно наистина навсякъде трябва да направят всичко възможно, за да елиминират този фактор, който намира благоприятна среда в такива ситуации на несигурност, в ситуации на дълготрайна рецесия, каквато ние наблюдаваме и в други страни на Европа, и в България включително