По-евтини ток, брашно и газ, а хлябът не поевтиянва

Започна есенното поскъпване на зеленчуците. Държавната комисия по стокови борси и тържища отчита ръст на борсовите цени в началото на сезона, в който традиционно българинът приготвя зимнина. В същото време хлебопроизводителите и търговците отново влязоха във взаимни обвинения защо не пада цената на хляба и кой върти спекула с най-социалния у нас хранителен продукт, информира БТВ.

Хлябът трябва да поевтинее поради няколко причини. Пшеницата на борсовите пазари поевтиня драстично. Зърното от 480 лева преди една година сега е 250 лева за тон. Оттам падна и цената на брашното, което от 800 лева, сега е 600 лева.

Поевтиняха и консумативи като ток и природен газ. Цените на горивата останаха стабилни. Точно това предполага хлябът да поевтинее поне с 10%, но масово по магазините в страната не е така.

На борсите и у нас и в Европа цените на зърното и на брашното се понижиха драстично - те са близо два пъти по-ниски спрямо миналата година. Но експертите предупреждават потребителят да не очаква с толкова да поевтинее и крайната цена на хляба.

„С много по-малка тежест влияе цената на пшеницата върху хляба. Защото тук оказват влияние и цени като ток, горива, заплати, данъци. Ще видим с колко ще поевтинее хлябът”, заяви Васил Симов.

Хлебарите обаче обявиха, че вече няколко пъти са понижавали своите доставни цени за търговците. Но не могат да кажат на кой магазин или верига с колко процента са смъкнали цените на насъщния, за да не нарушат ангажимент за конфиденциални договорни клаузи с търговците.

„Доставната цена на хляба е най-ниска в последните три години. Но тя е непозната за потребителя, само защото в момента всички търговци работят с около 35-40% надценка, в която включват и 20% ДДС към държавата”, коментира Мариана Кукушева.

Хипермаркетите отговориха различно. Някои са свалили цените с по няколко стотинки. А други - въобще не са. Но в по-малките магазини цените масово са си същите.

Собственици на малки пекарни напомниха все пак, че цените на хляба не може да се понижат драстично, защото те са били на практика замразени почти три години. А за най-малките производители през тези три години освен пшеницата и брашното драстично са повишавани горива, заплати, осигуровки.

Според борсовите бюлетини най-осезаемо зърното и брашното са поевтинели у нас, в Унгария и Франция. Но не и хлябът. А водещи инвестиционни банки очакват да има още един спад на борсовите цени - към края на годината, когато излязат данните за реколтата в южното полукълбо.