Спасяват БДЖ с пари от държавата

Спасяват БДЖ с пари от държавата. Ръководството на холдинга е разработило три основни варианта, върху които умуват юристите и финансистите в транспортното министерство, научи "Стандарт". Целта и на трите е БДЖ да се справи със своята огромна фирмена задлъжнялост, която към 30 април надхвърляше 709 млн. лв. И трите варианта са свързани с предоставянето на пари от държавата.

Първият вариант, който формално все още е валиден, е довършване на процедурата за приватизация на "БДЖ-Товарни превози" и продажба на други неоперативни активи. Целта е холдингът да си осигури т.нар. собствен принос от 50% от сумата на задълженията, което ще позволи ЕК да разреши държавна помощ за изплащане на останалите 50%, обясниха финансисти от транспорта. Тук са разработени няколко подварианта съобразно договореностите, които могат да се постигнат с кредиторите за разсрочване на задълженията. Лично транспортният министър Данаил Папазов обаче изрази съмнение, че до 20 юни ще се появи купувач на "БДЖ-Товарни превози". Ако се появи голям стратегически инвеститор, няма да му откажем, но аз съм абсолютно сигурен, че такъв няма да дойде, обяви в петък Папазов.

Вторият вариант е решаване на проблема с т.нар. недокомпенсиране на БДЖ за периода 2002-2010 г. Става дума за неизплатени 306 млн. лв. от субсидията, която държавата дължи по договор за предоставяне на пътническите социални превози. В този вариант също влиза продажбата на активи. И тук подвариантите зависят от преговорите с кредиторите за разсрочване на дълговете.

Третият, най-невероятен, вариант е свързан с проучване на възможността дали държавата със задна дата би могла да поеме всички или част от дълговете на БДЖ към датата на влизането на България в ЕС. Възможност, която съгласно Регламент на ЕС държавата е имала, за да направи превозвача по-конкурентоспособен, но е пропуснала. Към 31 декември 2006 г. общите задълженията на БДЖ са били 516 млн. лв. Въпросът дали след 6 години и половина ЕК би разрешила подобна държавна помощ, подлежи на уточняване от юридическа гледна точка.