Учен от Кеймбридж: Произлизаме от Венера!

Теорията на професорът, според която животът е бил пренасян от планета на планета в течение на много милиарди години, бе наскоро обявена на страниците на Международното астробиоложко списание на Университета в Кеймбридж.

“Всички ние сме потомци на извънземни. Различни. Никой не знае как зрънцата и атомите пътуват из Вселената и как попадат на една или друга планета, помагайки за възникването на живот", смята Уикрамасинг.

“Венера и Земята често са наричани "сестри" поради близките си геоложки характеристики", отбелязва ученият.

Мнозина учени смятат директорът на астробиоложкият център и ученик на известният астрофизик Фред Хойл, Чандра Уикрамасин, за един от най-силните и най-авторитетни привърженици на теорията за панспермията. Според него животът на Земята е бил донесен от комета. Астрофизикът е убеден, че микробите, попаднали на нашата планета от далечните вселенски пространства могат да послужат като основа за изграждане на всякакъв вид живот на Земята.

Той предполага, че животът на нашата планета най-вероятно е донесен от Венера с помощта на слънчев вятър. Това негово твърдение се базира на сведения, получени от сондата "Venus Express" на Европейската космическа агенция. Ученият смята, че в облаците в атмосферата на Венера има химически елементи, които са животворящи при досег с микроорганизми. Затова има голяма вероятност при определени условия микробите от горните слоеве на атмосферата на Венера да бъдат донесени на Земята. Това би траело няколко седмици или дори дни. Но за да се случи всичко това е необходимо Слънцето, Венера и Земята да бъдат разположени по един точно определен начин, което се случва един път на няколко години.

Всъщност, идеята, че животът на нашата планета се е зародил от Вселената споделят и някои индийски учени. Наскоро те откриха нов вид бактерии, които живеят на височина над 40 километра над повърхността на нашата планета. Според експертите в това откритие има два важни момента. Първият от тях е факта, че въобще съществува живот на такава височина, а вторият е, че слънчевото греене там не е такова, каквото го знаем ние, живеещи на повърхността. Смята се, че на такава височина ултравиолетовите лъчи са много по-силни.