Робот ще следи акулите

Това не е малко, но много по-добре ще бъде да наблюдаваме какво точно правят акулите в един или друг момент.

Често не сме съвсем сигурни в елементарни въпроси, свързани с акулите. Наистина ли се движат денонощно, дори по време на сън, и кога самците се срещат със самките. Иска ни се да знаем повече и за социалните връзки между отделните особи.

Иначе казано, всичко това е трудно да се изясни по простата причина, че акулите се движат в среда, където е трудно да бъдат проследени. Всичко, което можем сега, е да прикрепим към тях радиолокационен датчик с приличен запас енергия и да се надяваме, че той ще работи достатъчно дълго, за да успеем да видим миграционния цикъл на акулата, продължаващ едва ли не цяла година.

Изглежда, сега ихтиолозите ще имат тази възможност. Биологът Крис Лоу от Калифорнийския университет в Лонг Бийч заедно с група инженери разработва робот – по-точно автономно подводно безпилотно средство за наблюдение – специално за следене на акули в природната им среда, пише "МегаВселена".

Основната трудност при експерименталното проследяване на леопардовата акула край бреговете на Калифорния било отработването на такъв режим, при който апаратът да не й пречи да живее и да се труди. „Всеки хищник губи ловните си навици, ако знае, че го преследват – подчертава Лоу. – Програмирали сме робота да не притеснява акулата, за да не влияе на поведението й.”

Макар че подводните роботи вече се използват за проследяване на пингвини и морски бозайници (китове), там задачата е била по-лесна – китовете не възприемат обект с подобни размери като заплаха, а пингвините дори го вземат за потенциална храна. Акулите, за разлика от много други видове, смятат за храна почти всичко, което срещнат, и точно затова в стомаха им често попадат предмети със съмнителна хранителна стойност.

Една от главните задачи на системата ще бъде изясняването какво именно прави определени морски райони привлекателни за акулите, докато други територии се посещават много по-рядко от тях. Естествено, ако поведението на акулите бъде деформирано от присъствието на робота, движещите сили на обичайния й живот ще останат неизяснени.

Сега роботът е настроен да стои на дистанция 300-500 метра от акулите. Освен с два акустични детектора от пасивен тип на носа и на кърмата на апарата, той разполага с камера с висока резолюция и датчици за соленост, температура и наситеност на водата с кислород – един от основните фактори за морските обитатели.

Все още системата има ограничения – максималната й скорост не надвишава 6,4 км/ч, освен това засега роботът може да следи акулата не повече от шест часа, но след планирано преминаване на нови акумулатори времето ще се удължи на двайсет часа.