Google почете джаз легендата Ела Фицджералд

Ела усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до такава степен, че става първата джаз певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

С появата на би-бопа се налагат виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти по света.

Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

Голямата певица умира на 15 юни 1996 г. в Бевърли Хилс, но и досега е от онези артисти, които остават вечни и любими в съзнанието на поколения меломани.

Днес се навършват 96 години от рождението на легендарната джаз певица Ела Фицджералд и най-голямата интернет търсачка Google отбелязва датата с оригинален дудъл в нейна чест, пише fakti.bg.

Една от най-големите вокални изпълнителки на ХХ век, чийто уникален глас с диапазон от 3 октави е карал поколения ценители на джаза да я аплодират на крака, е носителка на 13 награди „Грами“, има и звезда на Алеята на славата в Холивуд. Дискографията й обхваща над 1500 заглавия.

Ела Фицджералд е родена на 25 април 1917 г. в градчето Нюпорт нюз, Вирджиния, но след като баща й напуска семейството, заедно с майка й се местят в Ню Йорк, където преминава детството й. По-голяма част от времето си малката Ела прекарва на улицата или в нощните клубове.

Случайно решава да се яви на конкурс за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Вместо обаче да се реши да танцува, виждайки силната конкуренция, тя започва да пее. Представянето й на конкурса е впечатляващо и разтваря врати пред бъдещата й кариера.

От средата на 40-те години Ела Фицджералд се изявява блестящо на клубната сцена, а 50-те години на века са апогей във вокалното й майсторство. Работи съвместно с великите джаз музиканти Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо. Той е неин музикален и сценичен партньор, както и учител.

„Когато импровизирам, винаги си се се представям като тенор-саксофона в оркестъра”, споделя звездата. През този период от особено значение е сътрудничеството ѝ с Норман Гранц, с когото значително допринасят за издигането на джаза до нивото на „високото изкуство” на класическата музика.