По отношение на числовите редици учените усъвършенствали програмата дотам, че тя събирала над 150 точки при решаването на тестовете – доста над средните човешки възможности.
Една от целите, които изследователите са си поставили, е да разработят нови IQ тестове с различни нива на трудност. За тази задача те си партнират със катедрата по психология към Университета в Стокхолм.
Какво точно означава да си интелигентен? Според разбиранията от XIX век за високоителигентен се е смятал този, който може да запамети големи количества информация. Днес интелигентността се измерва с IQ тестове. При тях средният резултат на хората е около 100. Това означава, че създадената от шведски изследователи компютърна програма е по-умна от повечето от нас, тъй като с лекота може да отбележи 150 точки на част от тези тестове.
IQ тестовете са базирани на два вида задачи. Едните са прогресивните матрици, които тестват способността ни да виждаме логика в модели, базирани на визуални изображения. Другите са числови последователности, които показват способността да анализираме числови поредици.
Най-често използваните математически компютърни програми днес отбелязват резултати под 100 на стандартните IQ тестове с числови поредици. Това накарало изследователя Клаус Странегорд и колегите му от Университета в Гьотеборг да се опитат да създадат по-"умни" програми, които да разпознават моделите подобно на хората.
Учените вярват, че задачите, свързани с намирането на липсващи членове от дадена математическа редица, са проблеми не само от математическа, но и от психологическа гледна точка. Странегорд демонстрира тази теза със следния пример. Кое число следва в числовата редица 1, 2...? Повечето хора биха казали 3, но в случая може да става въпрос за повтаряща се последователност от вида 1, 2, 1, 2 или за геометрична прогресия от вида 1, 2, 4, 8, 16... Всяка от тези възможности е математически коректна. Просто повечето хора са научени, че 1, 2, 3 е единствено възможният вариант, коментира Странегорд, пише inews.bg.
За да създадат по-умна програма, изследователите използвали психологичен модел на човешкото поведение, който вградили в стандартните компютърни програми. Така те създали програма, която решавала прогресивни матрици с изображения и постигнала резултат над 100. Освен това тя притежава уникалното свойство да решава задачите, без да има достъп до възможни отговори.
В бъдеще новият метод може да се използва за анализ на големи масиви данни, в които има трудно доловими зависимости. Такива например са финансовите данни. Програмата обаче не е толкова добра, че да открива модели в сложната метеорологична информация, тъй като в нея трябва да се намеси човешката съобразителност.
)