Пълният текст на доклада на ЕК за България

ДОКЛАД НА ЕК ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА МЕЖДИНЕН ДОКЛАД ОТНОСНО НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ ПО МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОВЕРКА


ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 8.2.2012 г.

1. ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящият междинен доклад съдържа техническа актуализация на по- съществените промени, настъпили в България през последните шест месеца по механизма за сътрудничество и проверка (МСП)(1). Актуализацията се съсредоточава върху мерките, които са осъществени или предстои да бъдат осъществени, като същевременно се набелязват действия, които все още е необходимо да бъдат предприети. Препоръките, съдържащи се в последният доклад за напредъка, приет от Комисията на 20 юли 2011 г., са отправната точка за оценката на постигнатия напредък спрямо показателите и за определяне на оставащите предизвикателства. През лятото на 2012 г. Комисията ще представи цялостна оценка на напредъка, постигнат от България по МСП от датата на нейното присъединяване.

2. СЪДЕБНА РЕФОРМА И БОРБА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ: ОБОБЩЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ С ОГЛЕД НА ПРЕПОРЪКИТЕ НА КОМИСИЯТА

Действията на България, предприети в отговор на препоръките на Комисията, съдържащи се в последния доклад, свидетелстват за следните основни промени. Започнаха да действат новите специализиран съд и прокуратура за дела, свързани с организираната престъпност, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, постигна значителни резултати, а новосъздадената Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси взе първите си решения. Освен това България предприе мерки за подобряване на съдебната практика, организацията на прокуратурата и сътрудничеството между съдебната власт, полицията и другите административни органи. През идните месеци се очакват по-нататъшни стъпки в съдебната реформа. Развитието на ситуацията в България през последните месеци сочи необходимостта от по-засилени действия за изпълнение на препоръките на Комисията в редица области. Обсъжданият понастоящем в парламента закон за отнемане на имущество трябва да има възможно най-широко приложно поле и арсенал от мерки и да се опира на силни институции, за да има действителен възпиращ ефект за организираната престъпност и корупцията по високите етажи. Все още не е предприет подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика във важни дела, свързани с организирана престъпност и корупция. Все още не са налице промените, които се очакваха от прилагането на изменения Закон за съдебната власт, целящ прилагането на прозрачни и обективни процедури за назначаване, повишаване в длъжност и атестиране в съдебната система, както и отдаване на приоритет на съблюдаването на етичните норми. Необходимо е да се реформира процесът за избор на Висшия съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система. Взетите до този момент решения и постановените наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, които се разследват или които са на съдебна инстанция, все още не са довели до убедителните резултати, необходими за постигането на действителен възпиращ ефект. Следователно през следващите месеци са необходими допълнителни усилия за постигането на убедителни резултати и като принос за цялостната оценка на напредъка, постигнат от България по МСП от датата на нейното присъединяване, която Комисията ще представи през лятото на 2012 г. Комисията ще продължи да оказва подкрепа на България за изпълнението на тази задача.

3. АКТУАЛИЗАЦИЯ ОТНОСНО НАСТОЯЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ
Реформа на съдебната власт

В последния си доклад по МСП и с цел България да изпълни целите, преследвани с новия Закон за съдебната власт, Комисията препоръча на страната да отбележи резултати при осъществяването на назначения и атестиране при зачитане на прозрачността, независимостта, етичното поведение и професионалните заслуги. Освен това Комисията препоръча на България да демонстрира резултати в последващите действия от дисциплинарен или наказателен характер в случаи на корупция или професионални нарушения в съдебната система и да осигури пълен електронен достъп до постановените от съда присъди, както и да гарантира стриктно прилагане на принципа на разпределение на случаен принцип на съдебните дела. След последния доклад на Комисията България започна да прилага изменените разпоредби на Закона за съдебната власт, които се отнасят до реформа на системата за назначаване, повишаване в длъжност и атестиране, както и усъвършенстване на първоначалното обучение на магистратите, и предприе стъпки за по-доброто управление на работното натоварване в съдебната система. През този период започна атестирането на съдии по новата система и бяха осъществени няколко назначения на висши постове. Бяха създадени местни комисии за професионална етика, които да дават своето становище относно съблюдаването на етичните норми от страна на магистрати, предложени за назначение, повишаване в длъжност или атестиране. Започнато бе проучване за рационализиране на работното натоварване на магистратите и бяха приети правила за приемен изпит за Националния институт на правосъдието. Назначаването и повишаването в длъжност на компетентни магистрати, съблюдаващи етичните норми, е важна част от съдебната реформа. От миналото лято насам редица назначения на висши магистрати, осъществени от Висшия съдебен съвет и парламента, повдигнаха множество въпроси по отношение на тяхната обективност, прозрачност и състоятелността на оценката на достойнствата и етичното поведение на кандидатите.

Бяха изразени опасения и по отношение на процедурите за атестиране. В бъдеще при атестирането и повишаването в длъжност е необходимо да се демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми.
Резултатите от борбата с корупцията в съдебната система са нееднозначни. При неотдавнашните назначения и атестиране Комисията по професионална етика към Висшия съдебен съвет и местните комисии по професионална етика все още не бяха в състояние да извършат задоволителен контрол на спазването на етичните норми. През 2011 г. в шест дела, свързани с корупция и служебна злоупотреба, съдът оправда шест магистрати. В момента текат дела срещу 28 магистрати в рамките на 27 наказателни производства. В 13 дела бяха постановени решения на първа или втора инстанция, като в 10 от тях има присъда, в това число 6 условни присъди. Въпреки някои примери за добра практика, все още постановените от съда присъди не се публикуват систематично, а стандартите за публикуване не са уеднаквени. България съобщи за приемане от страна на Висшия съдебен съвет на насоки, целящи преодоляване на недостатъците при разпределянето на случаен принцип на съдебните дела. За усъвършенстване на управлението, отчетността и ефикасността на съдебната система Комисията препоръча на България да предприеме по-нататъшни стъпки за реформиране из основи на съдебната система, по- специално чрез изготвянето и прилагането на предложения за реформа на Висшия съдебен съвет и прокуратурата. След последния доклад на Комисията главният прокурор обяви някои инициативи, например организационни мерки, методологични насоки и софтуерни инструменти, насочени към насърчаване на по-нататъшната специализация в прокуратурата. Съществуват планове за разширяване на мандата на специализираните екипи за борба с измама със средства на ЕС, така че да бъдат обхванати и престъпления против държавния бюджет, като данъчните измами, както и за сформиране на съвместни екипи за случаи на корупция по високите етажи. Освен това главният прокурор създаде служба за криминологични изследвания и се очаква да бъде предоставен достъп до регистъра за специални разузнавателни средства на всички прокуратури. Все още предстои създаването на единна информационна система между прокуратурата, полицията и другите административни органи. Понастоящем се обсъждат по-широкообхватни предложения за реформа на прокуратурата, предвидени за началото на 2012 г.