Излиза новият евродоклад за България

Европейската комисия ще представи днес от 11.30 ч. българско време поредните междинни доклади за България и за Румъния по механизма за сътрудничество и оценка.

Докладите ще отчетат напредъка на двете страни от издаването на последния документ, публикуван на 20 юли миналата година. Тогава комисията препоръча на двете страни да постигнат допълнителен напредък в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, а в случая с България - и в борбата с организираната престъпност. Докладите отбелязваха, че и в двете държави съдебната система следва да положи по-големи усилия за реформа. В доклада за напредъка на България се посочваше съществуването на трайна политическа воля и ангажимент на българското правителство да продължи изпълнението на стратегията си за реформа.

В документа за България е записано, че съобразно препоръките на комисията в нашата страна вече работят специализираният съд и прокуратура, постановени са първите решения на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е постигнала значителни резултати.

В допълнение се отбелязва, че страната ни е предприела мерки за подобряване на съдебната практика, в организацията на прокуратурата и за повишаване на сътрудничеството между полицията, съдебната система и административните власти. ЕК е записала, че законът за отнемане на имущество, внесен в парламента, трябва да бъде с широк обхват и подкрепен от институциите, за да подейства разубеждаващо на организираната престъпност и корупцията на високите нива. Според комисията промените в съдебната система, свързани с назначенията и повишенията на магистрати, все още не дават очакваните резултати. ЕК препоръчва промени в системата за избор на Висшия съдебен съвет /ВСС/, което би повишило прозрачността на ВСС и би било важна стъпка към фундаментална реформа на съдебната система. Комисията коментира, че в следващите месеци са необходими допълнителни стъпки в тази област, за да се покажат убедителни резултати и за да може това да бъде отчетено от ЕК в доклада през лятото, когато ще бъдат обобщени постиженията за петте години от въвеждането на механизма.

Докладът посочва, че в периода от юли миналата година насам у нас са били предприети действия за равномерното разпределение на работата в съдебната система, но същевременно се критикуват някои назначения в съдебната власт по отношение на прозрачността и обективността. Отново се отбелязва, че с някои изключения съдебните решения все още не се публикуват и практиката в това отношение не е уеднаквена. Поставя се и въпросът за липсата на обвързаност в общата система за противодействие на престъпността, която следва да обхване полицията, прокуратурата и администрацията.

По отношение на борбата с организирана престъпност се посочва липсата на ефективна защита на свидетелите по дела в тази сфера. Препоръчват се промени, свързани с процеса на събирането на доказателства и методите на разследване. По въпроса с даренията към полицията се отбелязват предприетите промени, довели до това, че даряват единствено държавни фирми и е въведен регистър на даренията. Комисията очаква приетите преди месец промени в Етичния кодекс на МВР да дадат резултати, с които да се предотвратят случаи на корупция в полицията.

През идното лято комисията ще направи цялостна оценка на напредъка на България и на Румъния по механизма от присъединяването на двете държави към ЕС през 2007 г. досега и ще изготви предложения в зависимост от тази оценка. През януари председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че комисията е устояла на натиска механизмът да бъде обвързван с приемането на България и на Румъния в Шенген. Той добави, че критериите по механизма няма да бъдат променяни, както и че двете страни са изпълнили изцяло критериите за членство в зоната.

През есента на миналата година Холандия остана единствената страна в ЕС, която се противопостави на разширяването на Шенген с двете държави и поиска да прочете "поне два положителни доклада", преди да промени становището си. Според дипломати, пожелали анонимност, обективно не съществуват "добри и лоши доклади", тъй като е въпрос на възприятие как се оценява информацията в документите на ЕК по механизма.