Петте неща, за които умиращите най - много съжаляват

Те не говорят за това, че биха искали да са правили повече секс или да скочат с бъднжи. Говорят за несбъднато щастие, пропуснати детски години на потомците, попадане в капана на обкръжаващата ги среда.

Става дума за последните мисли, споделяни от умиращи хора пред милосърдна сестра от Австралия. Бони Уеър ги публикува в интернет блога си Inspiration and Chai, който стана толкова популярен, че неотдавна събраното бе събрано в книгата "Петте неща, за които най-много съжаляваме пред смъртта" (The Top Five Regrets of the Dying), разказва лондонският в."Гардиън".

Уеър е работила няколко години в дом за умиращи хора и се е грижила за пациенти в последните 3 месеца от живота им, пише dnevnik.bg.

Любопитно е, че едно от водещите пет неща, споменавани предимно от мъжете, е "Бих искал да не бях работил толкова много".

Австралийката допълва, че в последните си дни и часове хората са осенявани от невероятна яснота за изминатия път, от която бихме могли да се поучим. "Запитани дали съжаляват за нещо или дали биха направили нещо по друг начин, непрекъснато се стига до обикновените неща от живота", казва авторката.

"Когато хората осъзнаят, че животът им почти е изтекъл и погледнат към миналото, лесно е да се види колко много мечти са останали непостигнати. Здравето носи свобода, която малцина осъзнават, докато не го изгубят", коментира Уеър по повод най-често споменаваното съжаление: "Бих искал да имам куража да живея както аз искам, а не това, което другите очакват от мен".

Съжалението, че цял живот са работили твърде много, изказвал всеки мъж, докато при жените това правили предимно възрастните.

За третото най-често споменавано съжаление - че се за изразявали чувствата си, сестрата казва, че потискайки емоциите си мнозина са се докарали до незавидно съществуване, а огорчението и разочарованието им дори е породило болестите, от които умират.

Приятелствата са нещо, за което много често се сещат умиращите хора. "Те толкова съжаляваха ,че не са се раздали на приятелите си в подходящото време или не са им отделили вниманието и грижите, които заслужават. Ползата от старите приятелства се осъзнава чак на края на дните."

Изненадващо често, според Уеър, се появява петото съжаление - че не са си позволили повече щастие. "Те съжаляваха ,че са останали блокирани в навиците и привичките си, в "комфорта" на всекидневието, прелял в чувствата им. Страхът от промяна ги е карал да се правят на други, а пред себе си да се самозалъгват, докато дълбоко в себе си са жадували да се смеят от сърце и да лудуват на воля."