Експерти искат промяна на Изборния кодекс

Изборният кодекс трябва да бъде променен. Около това мнение се обединиха членът на работната група за анализ на изборното законодателство в Института за социална интеграция Вероника Дерибалтова, програмният директор на Института за модерна политика Здравка Кръстева и Стоян Мирчев в интервю за БНР.

Според Дерибалтова най-същественото, което трябва да се промени са самите процедури по провеждане на изборите.

"Изборният кодекс като цяло е положителна стъпка, тъй като с него би трябвало да се улеснява цялостното администриране на изборите, но още в началото на текстовете се налага т.нар. уседналост за пасивното избирателно право, а именно за правото ни да бъдем избирани, като това е едно отстъпление от демократичните принципи. Като огромна въпросителна за нас се оказаха изборите зад граница, тъй като се създаде огромно неудобство за близо 6000 българи в 5 града. Нормативната уредба по правомощията им трябва да се разгледа. Темата с забранителните списъци е доста интересна, тъй като според Конституционния съд заличаването на граждани от списъците е затрудняваща процедура", заяви тя.

Здравка Кръстева беше категорична, че Изборният кодекс не може да бъде поправен и единственият вариант е да се изготви нов. Изборният кодекс не може да бъде поправен, той е толкова слаб механичен сбор от предишните кодекси. Трябва да се направи нов, заяви тя.

"Списъците са въпрос, по които съдът в Страсбург има повод да се произнася, че не са въпрос само на технически изисквания. Аз имам цял доклад на нарушени стандарти в Изборния кодекс. Освен списъците, липсва ефективна процедура, по която да сме сигурни, че съобщенията за нарушения по време на изборния ден се разглеждат и се разрешават. Доказателствата за това не липсват. Тук говорим за недъг на самия Изборен кодекс. Досега не сме имали толкова лошо организирани избори. Не могат да бъдат разрешавани всички проблеми само чрез решения на съда, но трябва да има гаранции, че няма да се стига до нарушения. Мисля, че е много положително това, че Конституционния съд отправи много конституционни апели за промяна на законодателството", коментира Кръстева.

Тя обясни, че с текстовете на Изборния кодекс се нарушава още един международен стандарт и това е по отношение на равния достъп на участниците в изборите до медиите. "С Изборния кодекс за първи път се заличи всякаква разлика между публицистика, новини и платена политическа реклама, нещо което превърна медиите в таксиметрови апарати отчитащи всяка дума на участниците", заяви Кръстева.

Съгласно закона и контролната дейност на СЕМ всички медийни изяви на участниците в изборите трябваше да бъдат заплатени. На практика публикуването на участието срещу заплащане ставаше не само в рамките на официалната кампания, но това ставаше и преди това. Тази практика опорочава демократичността и принципите на публичността, коментира Стоян Мирчев.