Най-откачените монарси

Ексцентрици, психичноболни и жестоки убийци - тези хора са стояли не престола на някои от най-великите нации през вековете.

Техните налудничави прищявки са били изпълнявани от поданиците, въпреки абсурдността им. Много от техните действия в днешно време се класифицират като тежки престъпления, пише Profit.bg.

Вижте най-неуравновесените владетели в света:

10. Чжу Ди - Китай

На престола: 1505 - 1521 г.

Сяда на трона на 14 години. Вместо да се занимава с държавни дела, той по цял ден пиел и обикалял бордеи, поръчвал си момичета по свой вкус.

Строял клетки за екзотични животни като леопарди и тигри. Често поръчвал да пуснат животните, за да си играе на ловец.

Поръчвал на слугите си да подредят двореца като обикновен град, после събирал всички придворни, които трябвало да играят рола на продавачи и минувачи, а той се разхождал из двореца сякаш е нормална улица.

Умира през 1521 г. Счита се, че причина за смъртта му е инфекция, която получил след като паднал пиян в канал.

През 1518 година той решава, че ще бъде пълководец и се провъзгласява за генерал. Води експедиция до провинция, където местен владетел се опълчил на престола. Когато пристига там обаче се оказва, че въпросният бунтовник вече е заловен. Ядосан, че му провалят играта на войник, императорът наредил затворникът да бъде освободен, за да може да го погони малко и той.

9. Фридриф Вилхелм 1-ви, Прусия

На престола: 1713 г. - 1740 г.

Имал фикс идея на тема армия. Забавлявал се като строявал полковете да марширува пред него. Обичал да спи в бараките на войниците. Искал да направи армията си най-великата в Европа.

Негов е странният проект за Великаните от Потсдам - армия, в която специално се избират високи мъже. Някои са привличани в армията насила, а кралят окуражавал високи мъже и жени да създават потомство заедно, за да се родят високи деца.

8. Лудвиг Втори - Бавария

На престола: 1864 - 1886 г.

Неговата фикс идея била да строи замъци. Кралството почти е фалирало, за да строи замъците, които искал. Днес обаче те са най-голямата туристическа атракция на Бавария.

Имал е трудно детство и намирал утеха в изкуството. Става крал на 18-годишна възраст.

Не обичал да излиза от замъка си. Стоял си там и често изисквал да се правят опери и театрални представления в двореца само за него.

Той печелил симпатиите на мнозина, но имал и много врагове. Умира през 1886 - намират го удавен в езеро, счита се, че е бил убит.

7. Шарл Шести, Франция

На престола: 1380 - 1422 г.

Той в владетел на Франция по време на 100-годишната война.

Показва признаци на психози и параноя още от млад. Според съвременните учени е бил шизофреник. За първи път това се проявява през 1392 г., когато по време на езда, Кралят „побеснява" и напада няколко от своите хора, като убива един от рицарите, преди да го озаптят.

От тогава нататък нещата се влошават. Той често забравя кой е и трябва да му напомнят, че е Крал.

По време на пристъпите си е отказвал с месеци да се къпе и сменя дрехите си.

В един период е бил убеден, че е направен от стъкло и се притеснявал, че ще бъде счупен. Носел дрехи с омекотителни подплънки и забранил на всички до го докосват.

6. Кин Ши Хуанг, Китай

246 пр. Хр. - 210 пр. Хр.

Той бил добър администратор, но имал сериозни лични проблеми. Един от тях бил страхът от смъртта. Прекарал е живота си в търсене на еликсир на вечния живот.

Никога не спял на едно и също място две вечери подред, защото се страхувал от убийство. Строени са били подземни пасажи, за да може той да се движи от едно място на друго без да го виждат.

Той си построил масивна гробница, за да пази тялото и след смъртта си.

Действително е имал много врагове и срещу него е имало три опита за убийство, но някои от страховете му са били съвсем комични - например страхувал се е, че ще бъде убит от морско чудовище. Умира след хайка за преследване на „морско чудовище", в която убива кит, излязъл на брега. Малко след този подвиг се разболява и умира.

5. Император Нортън 1-ви

На престола: 1859 - 1880 (неофициално)

Самопровъзгласил се е за император на САЩ и протектор на Мексико.

Истинското му име е Джошуа Нортън, британец, пристигнал в САЩ през 1849 г., като богаташ. След серия лоши инвестиции обаче се превърнал в бедняк. Покрай финансовите си проблеми развил доста ексцентрично поведение, като дори се обявил за император.

Местен вестник в Сан Франциско публикувал историята му като забавна статия, но той спечелил симпатиите на местните хора, които му подарили униформа и го започнали да го наричат „ваше височество".

Първоначално се занимавал с „държавни дела", като опита му да разпусне Конгреса, но след като никой не му обръщал внимание се съсредоточил над местните дела. „Инспектирал" пътища и сгради, и дори издавал своя валута, която се приемала от много търговци в града.

Въпреки че бил бедняк, той ядял в най-хубавите ресторанти в града и имал запазено място на премиерата на всеки нов спектакъл. В замяна той давал „акредитация" на заведения и магазини, които слагали печата му на вратите си.

Когато умира през 1880 г. некрологът се отпечатва във всички вестници, твърди се, че на погребението му имало около 30 000 души.

4. Ибрахим Първи, Османска империя

Владетел: 1640 - 1648 г.

Известен като Ибрахим Лудия, той е най-ненормалният от серия жестоки и неуравновесени турски владетели.

Счита се, че е страдал от психична болест, която е отключена или поне ожесточена от престоя му в Клетката - сграда без прозорци, в която е държан затворен през по-голямата част от младостта си.

Когато брат му умира през 1640 г., 23-годишният Ибрахим е изваден от сградата и става султан.

Той веднага започнал да наваксва за изолираното си съществувание в Клетката. Една от първите му работи е да си събере огромен харем от девственици.

Имал е фетиш към дебели жени. Придворните му са търсели дебелани из цялата империя. Те намерили „Златната бучка" - жена която тежала към 180 килограма и стана любимата му жена в харема.

Ибрахим е бил много жесток. Обичал да раздава присъди за екзекуции и мъчения. Когато разбрал, че жена от харема му е била невярна, но не знаел коя, той заповядал мъчения за голяма част от тях, докато не му кажат име. Тъй като никоя не проговорила, поръчал 280 жени да бъдат хвърлени и удавени в езеро.

Той имал много врагове, които устроили преврат и го хвърлили обратно в Клетката през 1648 година. Малко по-късно е удушен.

3. Хуана Първа, Испания

На престола: 1504 - 1555 г.

Била лудо влюбена в съпруга си - Филип от Бургундия, което не било обичайно за кралските персони, които се женят по уговорка.

Скоро обаче станало ясно, че страстта на кралицата е проблемна. Тя била ужасно ревнива и избирала само възрастни грозни жени за работа в двореца. Непрекъснато устройвала скандали, защото мислела, че съпругът й изневерява, за което може би е имала право.

Търсела еликсири на любовта и канела магьосници, които да й помогнат.

В крайна сметка, е била заключена в замък от опоненти на властта.

2. Джордж Трети, Англия

На престола: 1760 - 1820 г.

Днес учените смятат, че той е страдал от рядката болест на кръвта порфирия, на която се дължала странността му.

Често се налагало да го слагат в усмирителна ризница. Имал е моменти, в които е смятал, че Лондон е наводнен, че е женен, а Кралицата е лице „под прикритие", веднъж дори опитал да изнасили слуга от мъжки пол.

1. Калигула

На престола: 37 г. пр. Хр. - 41 г. пр. хр.

Той е император само за 4 години, но за това кратко време успява да стане най-жестокият владетел в историята.

Става император на 25 годишна възраст. През първите 2 години от управлението си дори е харесван, макар че тези, които са близо де него нямат и съмнения, че императорът е луд.

Той е измислял абсурдни закони, като забраната да го гледат в лицето. Наказание за това е хвърляне в клетката на лъвовете.

Обичал изтезанията и екзекуциите. Прекарвал е доста време в измисляне на мъчения. Една от идеите му е да се намаже човека с мед и срещу него да се пусне рояк оси.

Превърнал е двореца в бордей с оргии, които продължавали дни и нощи. Спял е и с трите си сестри.

Обожавал коня си, който ядял на царската трапеза заедно с хората. Калигула го провъзгласил за жител на Рим, а по-късно искал да го направи дори консул и свещеник.

Жестокостта му е спечелила много врагове и в крайна сметка е бил убит, заедно с цялото си семейство.