Ядем все по-малко хляб

По думите й част от спада в потреблението се дължи на недоверието, което обществото е успяло да изгради към производителите на хляб в България.

Друга причина за спада в потреблението е до някаква степен и на лошото качество на някои от видовете хляб, който се предлага на пазара.

На пазара все още съществува хляб с много лош и външен вид и с незащитено качество, но това е хлябът, който се произвежда от сивата икономика.

Хлебопроизводството има обща посока, но не и развитие, смята още тя. По думите й в момента хлебопроизводството като бизнес не е печелившо.

Това каза председателят на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева, предаде Фокус. Според данните от миналата година, българинът е консумирал по 300 грама хляб на ден, а през тази година по 200 – 220 грама.

„Това е абсолютно несправедливо, защото точно хлябът е единствената хранителна стока, в която няма заместител на основната суровина – все още няма измислен такъв в света. Тоест брашното така или иначе си остава основна суровина за производството на хляб”, обясни Кукушева.

Втората причина са препоръките на диетолозите в България във всяка хранителна диета да се изключва потреблението на хляб.
„Това е нещо изключително вредно, тъй като у нас има тенденция за все по-висок холестерол при младото поколение, все по-увеличено наднормено тегло, все по-неразумен начин на хранене и изместване на основните хранения от бързи закуски. Българинът традиционно е бил потребител на хляб и този продукт присъства на българската трапеза.

В нашето минало, в нашето настояще обаче той все повече отсъства. Точно чрез хляба човешкият организъм си набавя толкова необходимите въглехидрати, аминокиселини и всички тези полезни хранителни вещества, които съдържа точно хлябът. Освен това е малко известно, че има диета на хляб, която прави чудеса – връща в нормални рамки човешкото тегло и още веднъж потвърждава тезата на правилното мислене и правилното хранене, че хлябът е в основата на пирамидата на хранене”, каза тя.

„Ще дам един данни, като ползвам статистиката на Министерството на земеделието и храните, каза Мариана Кукушева. В периода юли 2010 – март 2011 г. по зърнен баланс са усвоени 740 000 тона зърно. Мелниците обаче са декларирали за същия период 488 000 тона преработена пшеница. Декларираното преработено брашно пък е 360 000 тона.

На практика се губят около 252 000 тона зърно, което явно е закупено и преработено без документи в сивия сектор. Разбирате, че това брашно не стои някъде, то не е стока с особено дълъг срок на годност. То е преработено и от него е направен хляб. Този хляб нито е засечен като контрол, нито е отчетен като продажба. За същия този период в статистиката от хлебопроизводителни предприятия официално са заявени около 250 000 тона хляб за целия този период от юли 2010 до март 2011 г. Официалната продажба на хляб всъщност е изключително малка.”, каза още председателят на федерацията.