Обилните валежи и последвалото засушаване са причините за развитие на антракс в шуменското село Загориче. Това заяви в предаването „Добро утро, България!“ проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
По думите на професора, две са причините за зараза на животните - при обилни валежи, когато дъждовете отмиват най-горните слоеве от почвата и животните достигат до останали активни спори на антракса в пръстта, или при силно засушаване, като тогава се развиват чревните форми на антракса в животното, когато то яде сухата трева и корените, заедно с пръстта, съдържаща активни спори.
Решението на проблема със заразата в никакъв случай не е колене на животните, тъй като тогава могат да изпаднат спори на антракса в почвата, категорични са специалистите. Добитъкът се лекува и такова лечение вече е започнало.
През 1951 година е бил регистриран последният случай на зараза в областта, затова животните не са ваксинирани, заяви доц. Бойко Ликов, директор на Център за оценка на риска към Българската агенция по безопасност на храните, и допълни, че Северна България е стационарно антраксно огнище.
По думите на проф. Тодор Кантарджиев, България е рискова страна. През 20-те и 30-те години на миналия век антраксът е бил проблем за страната ни. Той е една от най-опасните зоонози, но е овладяно в България заболяване, обясни доц. Бойко Ликов.
При хората има три разновидности на заболяването. Кожният антракс е най-лекият, макар да не трябва да се пренебрегва, защото понякога може да коства живота на човек. Негов симптом е появата на т.нар. синя пъпка. Много опасно е, ако се вдишат антраксните спори. Тази разновидност преминава с остра пневмония с кървави храчки. Третият вид заразяване вследствие консумация на нетоплинно обработено месо на заразено животно.
Специалистите обясниха, че, ако животното има висока температура и отпадналост, веднага собствениците трябва да се консултират с ветеринар. Те обаче бяха категорични, че в момента няма риск да пламне голямо огнище на антракс в страната.