Фармацевтичният съюз настоява във всяка болница у нас да има клиничен фармацевт.
В момента повечето директори на лечебни заведения спестяват от такива специалисти, но опитът на Запад показва, че тяхната работа намалява разхода за лекарства с 20-30% годишно.
У нас клиничните фармацевти масово не могат да практикуват работата си. Липсва изрична законодателна уредба за статута на професията. Фармацевтите се оплакват и от масово незнание какво представлява дейността им.
„Директорите на болници си мислят, че клиничният фармацевт ще им казва "не" , ти няма да лекуваш пациента по този начин, аз ще ти кажа как", оплаква се Велина Димитрова, която е завършила специалността преди 4 години.
Клиничният фармацевт работи в екип с лекарите в болницата. Ходят заедно на визитации при пациентите и заедно решават кое е най-подходящото лекарство за заболяването. Следят и за нежеланите реакции.
На запад това спестява между 20 и 30 процента от разхода на болниците за лекарства. Медицински център в САЩ например е спестил половин милион долара за една година. В Дания, Великобритания, Португалия и Холандия работата на клиничните фармацевти в болниците е държавна политика, т.е. е задължителна. От Българския фармацевтичен съюз настояват така да стане и у нас.
Според директора на 5-а градска болница в София д-р Васко Кацаров това могат да си го позволят само големите здравни заведения, тъй като този тип специалисти взимат по-високи заплати. У нас клиничните фармацевти са стотина.