"Последната нощ приехме още двама души с хеморагичен инсулт", каза доц. Генов, цитиран от "24 часа". По-тежките отивали направо в клиниката за интензивно лечение.
През януари и февруари винаги има увеличаване на съдовата заболеваемост, поясни доц. Генов. Увеличавали се и двата вида инсулти - исхемични (запушване на съд) и хеморагични (с кръвоизлив). Студът влияел както на малките и средните съдове, така и на венозното оттичане.
При продължителен престой на минусови температури спазъмът на артериите предизвиква нарушение в кръвооросяването, а най-чувствителни са сърцето и мозъкът. Забавя се кръвооттокът, а това намалява притока на кислород и глюкоза към мозъчните структури и основно към нервната клетка, обяснява доц. Генов. По думите му това е един от механизмите за получаване на исхемичен мозъчен инсулт.
Спазъмът на съдовете, предизвикан от студа, може също така да повиши кръвното налягане, а то да доведе до спукване на мозъчен кръвоносен съд. Доц. Генов препоръчва особено хората, които страдат от хипертония, ритъмни нарушения, заболявания на сърцето или диабет, да бъдат по-внимателни с престоя и физическата активност на студа. Уязвими са също хората с хронична съдова недостатъчност на крайниците, с болест на Бюргер, синдром на Рейно или студова алергия. Тези заболявания индиректно също увеличавали риска от инсулт.