Двойно по-голям ще е ръстът в бюджета на здравната каса за 2018 г. в сравнение с предните години и традиционно ще отиде за болници и лекарства - перата с най-големи преразходи и съмнителен контрол при разходването на средствата.
Парите на НЗОК догодина ще скочат с 407 милиона лева, като общо бюджетът ще е над 3.8 милиарда лева, стана ясно след заседание на надзорния съвет на касата. В последните години най-голямото увеличение на бюджета беше за тази - с под 250 млн. лв. Най-голям ще е ръстът за болнична помощ, за която за 2018 г. са предвидени 1.802 млрд. лева, обяви новоназначеният говорител на надзорния съвет Мария Петкова. За тази година за болници в бюджета имаше 1.457 млрд. лв. Не се съобщава да са набелязани мерки за повече контрол и промяна в модела - касата спуска бюджети на всяка болница, не отказва договори на новопоявилите се и продължава да финансира всяка структура, която си е набавила нужните кадри и апаратура. Наскоро в съда бе отменена и здравната карта, която поне малко ограничаваше появата на нови болници, и докато не бъде публикувана нова, МЗ няма да може да отказва и нови разрешителни за дейност. Единствената очаквана промяна от повишения бюджет на касата е да скочат цените на някои клинични пътеки. Ще се направи и пореден опит да се калкулира цената на труда на лекарите в тях.
За лекарства ще има 1.03 млрд. лева - над 200 млн. лв. повече от 2017 г. Въпреки постоянните съмнения и закани за тематични проверки за прекалено изписване на най-скъпите медикаменти и странни разминавания при плащанията за онкотерапия в различните болници и там промени не са обявени и НЗОК ще продължи да покрива растящите разходи.
За сметка на това за първична извънболнична помощ ще има 200.2 млн. лв., което е ръст с едва 200 000 лв. спрямо тази година, и противоречи на препоръките на Световната банка до 2020 г. парите за личните лекари да скочат двойно. Сумата е далеч и от поисканите от самите джипита 25 млн. лв. в повече. Средствата за дентална помощ се увеличават с 9 млн. лв. на общо 156 млн., а целта беше все пак да има безплатни протези за възрастните хора, които бяха обещани за 2017 г.
Реално ръстът по перата е за близо 600 млн. лв., но това се дължи на промени в резерва. От касата смятат да предложат промяна в закона за бюджета за 2018 г., с която парите, отделяни като резерв, да паднат от 10 на 3% от общия бюджет на касата. Останалите пари ще бъдат включени в различните пера на бюджета, вместо да се разпределят през годината от надзорния съвет - основно за лекарства. Затова и сега увеличението по перата е повече от общия ръст на бюджета, пише в. Сега.
Толкова голямо увеличение на бюджета ще е възможно заради леко повишената сума, която държавата плаща за хората, които тя осигурява, и която по закон от две години расте ежегодно. Освен това традиционно в бюджета на касата се залага по-ниско изпълнение на събираемостта от здравни вноски - за да може в края на годината да се компенсират дефицити с преизпълнение на приходите. Тоест тази година вероятно ще се заложи на по-висока събираемост.
"Ние казваме - това е реалността, в момента навсякъде по света лечението е скъпо, ние трябва да го осигурим това лечение. Не можем да върнем болния, не можем да затваряме болници, не можем да допуснем по някакъв начин заради това, че нещо не е съобразено, да се получи провал в системата. Това е договорен бюджет, но с битка", обяви управителят на НЗОК Камен Плочев. Според него при същите параметри като човешки и материален ресурс в системата тези средства ще стигнат.
"Аз наскоро имах среща с бизнесмени, собственици на големи вериги болници в Турция, и при тези срещи използвам случая да сондирам мнения. И накрая след множество въпроси от моя страна към тях последният беше: Ако си представим, че пред вашата болница чакат двама пациента с еднаква диагноза - да речем херния - единият е на 18 години, без придружаващи заболявания, другият на 98 години със 100 придружаващи заболявания, на количка с кислороден апарат. Имате едно легло. Кой от двамата ще приемете? Отговорът знаете ли какъв беше? - Тежкия случай. Защо? Защото ще получим повече пари. Докато при нас моделът е друг". Така здравният министър Николай Петров илюстрира настоящото финансиране на болниците у нас, които нямат интерес да приемат тежко болни пациенти.