Трима лекари от Координационния център по донорство в МБАЛ „Д-р Иван Селимински"-Сливен участваха в обучение на тема „Сближаване със семейството".
Това са координаторът на центъра д-р Димитър Боянов, асистент-координаторът д-р Николай Иванов и анестезиологът и психолог д-р Саша Йорданова. Обучението е трети модул от Програмата на Министерството на здравеопазването „Пациенти и лекари за донорство и трансплантации", разработена съвместно от Изпълнителната агенция по трансплантация в България и Агенцията по биомедицина във Франция. Във форума участваха изпълнителният директор на агенцията по трансплантации доц. Силви Кирилов, Беатрис Сенемо от Международния отдел на Агенцията по биомедицина и д-р Кристиян Ламот, координатор по донорство и организация на алокацията на органи за Западна Франция. Приветствие към участниците отправи заместник-министърът на здравеопазването д-р Кирил Добрев.
Ръководителят на Координационния център по донорство в Сливен д-р Димитър Боянов изрази задоволство от проведеното обучение. Той определи като изключително важна темата да сближаване със семейството на евентуалните донори, което е сериозен ангажимент на психолозите от екипа по донорство. „Сближаването със семейството, получаването на съгласие за донорство, съобщаването на смъртта на донора - това са репери, върху които повече психолога, отколкото анестезиолога има възможност да говори", каза д-р Боянов. Според него за процеса на донорството са много важни подготовката на цялото общество и ролята на медиите. По време на обучението е поставян въпросът за подготовката и на лекуващите лекари, намаляването на административните ангажименти и утвърждаването на ролята на асистент-координаторите.
Д-р Саша Йорданова заяви, че на форума представителите на френската страна са споделили опита си при съобщаване за смъртта на пациента на неговите близки. Акцентирано е, че обстановката трябва да е подходяща и хората да почувстват подкрепата на лекарите в такъв труден момент. „Най-лошото нещо е да кажеш на някого, че негов близък е починал. Много е важна обстановката и подходът към тези хора. Необходимо е без медицинска терминология да се обясни на близките, че е настъпила мозъчна смърт, която е практическата смърт на личността. След това е нужно време хората да бъдат оставени на мъката си, да споделят със свои близки. Една тогава би следвало да се проведе разговор, наречен интервю за донорството, което отново трябва да бъде в подходяща обстановка. Те могат да споделят какво е мислил техния близък за донорството, дали са коментирали това, тъй като темата се дискутира в обществото и дали са склонни да спасят друг живот чрез смъртта на техния близък. Ако те имат нужда да обмислят, е нужно да им се обясни, че времето, с което разполагат, е ограничено и трябва да го направят за часове", каза д-р Йорданова.