Близо 80 българи годишно или 8,5 % от болните, които чакат за животоспасяваща трансплантация, умират, защото у нас няма достатъчно донори.
Това съобщи доц. Силви Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации, на семинар в София, пише "Труд". Специалистът добави, че 911 тежкоболни се нуждаят от нов бъбрек, 31 - от присаждане на сърце, 29 - на черен дроб.
За съжаление в България на 1 млн. души от населението се падат едва 1,5 донори (виж таблицата), а в Испания те стигат 35 на милион (в провинцията й Ла Риоха дори има 75 донори на 1 млн.). Само през 2010 г. бе премината психологическата бариера от двама донори на 1 млн. българи, но след нападки на пациентски организации хората отново се усъмниха, че има злоупотреби с дарените органи. През есента на миналата година заради скандала близките на петима донори отказаха органите им да бъдат използвани.
На практика у нас има условия трансплантациите да са с поне 50% повече, но по различни причини не се осъществяват. “Някои от дарените органи например не могат да се присадят по медицински показатели”, каза доц. Кирилов. Проф. Генчо Начев, директор на университетската болница “Св. Екатерина” в София, добави, че по данни на Евротрансплант за 2010 г. между 30 и 50% от потенциалните донори на сърце също се отхвърлят по медицински причини. “А не защото на екипа не му се работи”, отсече Начев. Професорът е категоричен, че хората не трябва да вярват на спекулациите, че лекарите вземат органи без доказана мозъчна смърт. От 1986 г. до сега у нас са присадени сърца на 25 българи, от тях са живи тринадесет.
“Испанците, които са № 1 в трансплантологията, ни четоха лекции, че успех се постига чрез донорските бази, в които се установява, че пациентите са с мозъчна смърт”, каза пред “Труд” доц. Крум Кацаров, началник на гастроентерологията във ВМА. Той работи в тясно сътрудничество с проф. Никола Владов, който извършва чернодробните транплантации във Военна болница и е национален консултант.
Според Владов в момента голямата дилема пред трансплантологията е дали да се присаждат органи от донори “на ръба” - пациенти над 60 г., хора, употребявали определени лекарства, или в случаи, когато органът е преседял повече часове.
Присажданията се правят предимно в столичните болници. “Никъде по света обаче, където трансплантологията е развита, не се превозват починали с линейки или самолети. Но у нас телата минават цяла България, докато стигнат София”, каза проф. Генчо Начев. Специалистите заключиха, че е много важно проблемът с донорите да се обсъжда публично, за да се реши.