Решението за корекция на формулата за наблюдаваните лекарства не е плод на моментно настроение, грешка или интерес, а само на отговорността, която към онзи момент носех, да осигуря спазването на закона. Това написа в профила си във Фейсбук бившият министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова по повод днешното изказване на служебния здравен министър Асен Меджидиев след заседанието на Специализирания съвет за контрол над лекарствоснабдяването. „Не мога да не оценя като грешна постъпката на бившия здравен министър в лицето на Асена Сербезова, не искам да коментирам дали е било законно или не, но от 400 следени медикамента за недостиг, те са сведени едва до 60. Ние сега се чудим как да възстановим контрола”, каза Меджидиев, цитиран от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
В отговор на коментара му проф. Сербезова пише, че когато е поела поста на здравен министър, във връзка с няколко официално постъпили сигнала за нередности във функционирането на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък в България (СЕСПА), е разпоредила проверка на системата.
В резултат на проверката, ми бе предоставен доклад, в който бе отразено, че прилаганата от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) формула се разминава спрямо тази, заложена в чл.217б, ал.5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, пише Сербезова. Решението за корекция на формулата е взето на базата на констатациите от доклада, който е 82 страници с приложенията, допълва тя.
„За да се увеличи броят на наблюдаваните лекарства са необходими законови промени“, посочва Сербезова. По думите ѝ, за да се реши трайно този проблем, трябва да се разреши генеричното заместване от фармацевтите или да се въведе задължително предписване под генерично наименование.
По думите на Асена Сербезова темата за осигуряването на необходимите за лечение на територията на страната лекарства е с висока чувствителност, „а в последните месеци се излъчи непълна и манипулативно поднесена на медиите информация, която може да доведе само до формирането на неверни нагласи и нереалистични очаквания и да намали още повече доверието на гражданите в системата на здравеопазване“.
„Участвала съм в много международни срещи, посветени на проблема за недостига на лекарства, който не е уникален за България. Няма държава в Европейския съюз (ЕС), в която да няма недостиг на едни или други лекарства. И в същото време няма държава в ЕС, където така еднозначно, тенденциозно и популистки в „удобни” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, използвайки проблема с недостига с лекарства, създавайки „виновни”, които да се предложат за залъгалка, докато се прикрива интелектуалната и административна немощ (или може би интерес) за цялостно решение на проблема, което да бъде устойчиво във времето“, допълва Сербезова.