Антибиотиците - все по-малко полезни и все по-вредни. Предупреждението идва от Световната здравна организация. Прекомерната, а понякога дори ненужна употреба на антибиотици е довела до развитието на така наречените „супербактерии”. Бактерии, които не могат да бъдат убити, защото са се адаптирали към медикаментите. Според Националния център по заразни и паразитни болести в българските болници се използват двойно повече широкоспектърни антибиотици, отколкото в Европа.
Не прекомерната употреба у дома на широкоспектърни антибиотици обаче, а тази в болниците е довела до развитието на супербактерии, които еволюират и се адаптират, предупреждават експертите. Ректорът на Медицинския университет в Пловдив - проф. Мариана Мурджева обяснява, че всеки ден в микробиологичната им лаборатория откриват по няколко бактерии, които проявяват резистентност към почти всички групи антибиотици. Затова решението е не създаване на нови антибиотици, което би довело до развитието на още по-силни супербактерии, а правилна употреба на старите, информира Нова телевизия.
„Лечението с антибиотици наистина е изкуство. То не е толкова елементарен процес, колкото някои си въобразяват, че е. При вирусни инфекции антибиотиците не помогат. Антибиотиците са такива средства, които се използват само за повлияване на бактерии. Съответно и инфекции, които са предизвикани от бактерии”, посочи проф. д-р Мариана Мурджева.
„Принципът е, че всеки микроб трябва да се лекува с този антибиотик, който действа на него. В болниците се използват широкоспектърни, евтини антибиотици, които селектират много опасни щамове, резистентни към повечето антибиотици. Антибиотиците са спасили толкова човешки живота, колкото никои други лекарства. Неправилната и масовата употреба на антибиотиците доведе, през последните 30 години, до един вече застрашаващ здравето на човечеството проблем”, коментира директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
„Бедите, които причиняват антибиотиците са намаляване на човешкия живот, много скъпо лечение, нетрудоспособност на болните хора. Всички тези загуби за човечеството са по-големи от тези, причинени от СПИН-а, грипа и туберкулозата”, допълни проф. д-р Кантарджиев.
„Резистентността към тези антибиотици нараства. Ако това продължава и в следващите десетилетия, до 2050 ще имаме 700 000 смъртни случая, 33 хиляди от тях ще бъдат в Европа”, разкри проф. д-р Мурджева.
Въпреки че според Центъра по заразни и паразитни болести в българските болници се използват два пъти повече широкоспектърни антибиотици, отколкото в Европа, проблемът е световен. ООН вече призова всички страни да се обединят срещу антибиотичната резистентност, а Съвета на Европа поиска от държавите-членки да имат програми за правилна употреба на антибиотици - и в хуманната, и във ветеринарната медицина. Дистанционен курс за лекари и студенти по рационална употреба вече е достъпен и на страницата на българския Център по заразни и паразитни болести.