Трябва да има регулация на национално ниво кой какви генетичини изселдвания може да прави, каза проф. Иво Кременски, шеф на Лабораторията по геномна диагностика, в ефира на БТВ.
Редактиране на геном, а не на полови клетки вече е разрешено да се ползва за лечение на тежки заболявания, обясни той.
Вече има утвърдени методи, които скоро ще дойдат и у нас. И законодателно е уредено това нещо, но не върху ембриони. Зародиша може да го редактираш на едно място, да го направиш хубаво, но не знаеш къде на други места си променил гени и дали няма да ги увредиш, обясни професорът опасността от редактиране на бебета.
Думите му са по повод променените гени на бебета в Китай.
Според проф. Кременски обаче лекарят, заел се с подобно нещо там, вече бил уволнен от снощи.
Професорът обясни защо е опасно подобно редактиране - знае се, че 8% от българите са резистентни към една форма на СПИН. В Северна Европа те са 12-14 %, но 0 процента в Китай и Индия. Т.е. не може да се пипат гените безразборно. Българското законодателство е забранило модификации в генома на потомството в Закона за здравето.
Позволява генетичното редактиране, но само в определени случаи, каза д-р Стоян Ставру от БАН. По думите му проблем е и съгласието на родителите. Може ли родителят да редактира детето, кой се натоворва с една отговорност, която в момента е социално непоносима. Затова според проф. Кременски са нужни национална програма и национален орган по контрол, не може България да е единствената, която да няма.