23 май е Световният ден на кръводарителя. Даряването на кръв има реална и морална стойност, то спасява живот.
Всеки ден поради катастрофи, операции, раждания и множество заболявания повече от 500 души в България имат животоспасяваща нужда от кръв и кръвни продукти, които се набавят чрез кръводаряване. Редовното доброволно и безвъзмездно кръводаряване е в основата на осигуряването на необходимите количества безопасна кръв.
Нуждаещите се от кръвопреливане могат да са хора, които се подлагат на по-малка и лека или на по-голяма и тежка операция. Има и болести, при които периодичното кръвопреливане е единственият начин човек да се поддържа жив и в сравнително добра кондиция.
Кръводарителят печели,
дарявайки кръв, той активира собственото си кръвопроизводство и обновяването на специализираните кръвни. 24 часа дареното количество кръв се възстановява. След 3-4 седмици дори качественият състав на кръвта е напълно възобновен. Това укрепва здравето и имунната система.
Кръвните групи
са открити в началото на 20 век от Карл Ландщайнер. Откритието е оценено толкова високо, че той получава за него Нобелова награда.
Преливането на кръв от една кръвна група, на човек с друга кръвна група е много рисково и липсата на съвместимост между тях води до тежки кризи, често завършващи със смърт. Затова има разработена строга схема, която пунктуално описва коя кръвна група на кои други може да е донор и от кои може да получава кръв.
Резус факторът
разделя всяка от основните четири групи на две – положителни А, В, АВ и 0 и отрицателни А, В, АВ и 0. Те са от особено значение при износването и раждане на дете, с различен Rh от този на майката. Ако това се пропусне от лекарите, последиците може да непоправими. АВ е универсалният рециоиент; О отрицателна е универсалният донор на червени кръвни клетки.
По кръвните групи с голяма вероятност може да се определи наследствеността и генетическата връзка между хората.
Важно е да знаем,
че между две кръводарявания трябва да са минали поне два месеца. Стандартното кръводаряване е от 410 до 490 мл. Обикновено при едно кръводаряване се вземат средно 450 мл. кръв. Кандидатът за кръводарител трябва да е здрав, на възраст от 18 до 65 години и да не приема в момента медикаменти. Жените трябва да не са в менструален цикъл. Също и да не са бременни или кърмачки.
С всяка единица кръв, която се взема, се вземат и две придружаващи – „сателитни” проби. От едната сателитна проба се изследва отново кръвната група на пациента и Rh фактора. От втората се правят изследванията на така наречените „трансмисивни инфекции”: Хепатит В, Хепатит С, HIV и сифилис.
Търговия с кръв
Има хора, които са готови да дарят кръв срещу заплащане. Или това е така нареченият „черен пазар”. Почти всеки, на когото се е налагало да посети кръводарителния център по една или друга причина, се е сблъсквал с такива типове, които изглеждат не особено чистоплътни и задават дежурния въпрос „Имате ли нужда от кръв”. Ако имате, се започва пазарлък за цената. Тя варира според това в кой град е кръводарителния център – в голям град или в по-малък, дали човекът има нужда от конкретна кръвна група – тогава цената е по-висока, дали „клиентът” изглежда платежоспособен и т.н. Такъв пазар ще има, докато има хора, които са готови да платят на някого, за да даде кръв вместо тях.
Доброволното кръводаряване у нас е твърде малко
Доброволното и безвъзмездно кръводаряване не достига желаните проценти, заложени от Световната здравна организация. До 2020 г. СЗО е поставила задача пред всички здравни системи в света доброволното кръводаряване да стане 100%. У нас е между 65 и 80%, защото не се отзовават достатъчен брой кръводарители и неминуемо се стига до това близките да бъдат помолени да даряват кръв. Затова е важно хората да разберат, че проблемът с недостига на кръв и липсата на достатъчно доброволни кръводарители засяга всички.
Всеки втори човек се сблъсква с нуждата от кръв за себе си или за свой близък поне веднъж в живота си. Не бива да се сещаме за това чак когато нуждата ни притиска.
Данните са от Центъра по трансфузионна хематология.