Увеличават се болните българи, които получават медикаменти за домашно лечение. Миналата година те са били 1 552 434 души, а през 2012 г. са с 26 344 по-малко. Повече от половината от пациентите - 53 на сто, са над 65 г., което се дължи на застаряването на населението, а то става и все по-болно.
Това показва одитът на Сметната палата за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2013 г.
Според проверката през 2013-а здравната каса е работила със 70 джипита по-малко, отколкото през 2012-а, когато броят на личните лекари е бил 4633 души, пише в. "Труд". За сметка на това тя е подписала повече контракти със специалисти - 8669 срещу 8625 през 2012 г. А всеки пети или 1,417 млн. българи, които трябва да плащат здравни осигуровки, не го правят.
Одиторите са категорични, че тревожната статистика е пряк резултат и от ръста на безработицата, която според НСИ е 13 на сто за миналата година.
С българите в чужбина обаче неосигурените набъбват до 2 034 000 души, колкото отчете Националната агенция за приходите към 31 ноември м.г. Това сочи последната справка на финансовото министерство, предоставена в отговор на депутатско питане от ГЕРБ.
Неплащането на все повече здравни вноски води до все по-малко пари за лечение. Тенденцията се наблюдава от 2010 г., когато тогавашният финансист №1 Симеон Дянков обяви, че неизрядните платци са 1 893 595 души. В средата на 2011-а те станаха 1 931 662 и броят им расте.
Сметната палата не открива несъответствия в изпълнение на бюджета м.г., а се натъква само на технически грешки. В същото време Комисията за защита от дискриминация реши, че НЗОК и МЗ дискриминират пациентите с тумори на хипофизата и не им осигуряват нужни терапии.