В момента има едно лекарство, което е единствено и няма аналог за определено заболяване. То е животоспасяващо за 1500 пациента. Оказа се, че се е изчерпало. От следващата седмица обаче количества от него ще има по аптеките. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков в предаването „Денят на живо“ по Нова нюз.
„Целта ни е да оптимизираме разходите в системата, за да можем да намалим доплащането за здравни услуги от страна на пациентите, като същевременно те получат една добра здравна услуга. Не става въпрос за увеличаване на здравната вноска", каза той.
"Бюджетът е основен инструмент за доброто здравеопазване. Защото доброто общественото здраве е свързано с профилактика, към здравословния начин на живот и промоцията на здраве. Всичко това обаче е свързано с профилактични национални програми, които за съжаление имат много бедно финансиране", подчерта министърът.
По думите му в Бюджет 2023 година средствата за профилактика по НЗОК са запазени плащанията от миналата година. „Имаме увеличение на средствата за извънболничните дейности. Има и предвидени пари за допълнителен трансфер от бюджета на МЗ, свързани с лечение на деца до 18-годишна възраст. Като цяло бюджетът, предвиден до края на тази година, следва принципа постепенно да се изнасят медицински дейности и изследвания извън болниците. Тенденциите през последните 10-15 години са непрекъснато увеличаване на парите за болници и лекарства. А това не води до драстично подобряване на здравно-демографските показатели”.
Той коментира, че това не означава, че ще има по-малко пари за болниците, а когато се разболеем – ще разчитаме на извънболничната помощ. „Просто ще се променят съотношенията в бюджетите. Парите за болници ще са толкова, колкото са необходими. Успоредно с това ще върви и една оптимизация на болничната помощ. Към момента сме на челните меса в Европа по брой на болниците на глава на населението. имаме повече болници, отколкото са ни необходими”, подчерта той.
Министърът обясни, че от 2001 година са разкрити повече частни, отколкото държавни болници. „Всичко е за сметка на частното инвестиране в здравеопазването. Моята идея не е да създавам мораториум в разкриването на нови здравни заведения. Не мога да спра частната инвестиция. Това, което мога да направя е да направя един преглед на възможностите на НЗОК да поема нови договорни партньори. Защото в момента всеки, появил се на пазара и пожелал такъв договор, го получава. Няма болница, която да може да се издържа от частни плащания. Хората са неплатежоспособни, а медицината е скъпа”.
Професор Хинков коментира и въпроса как може да се намали доплащането от страна на пациента. „Увеличаването на договорните партньори към НЗОК – на практика при една и съща цена на клиничната пътека и една и съща цена или може би постепенно увеличаваща се медицинска услуга, заради оскъпяване на лекарства – води до това, че болните доплащат тази разлика от джоба си. Именно в това се корени тази оптимизация и възможност хората да знаят, че когато са осигурени – получават определен пакет от услуги. Колкото се може по-голям
Във връзка с открития луксозен апартамент в Болница Лозенец, министърът на здравеопазването заяви: „Направихме медицински одит и установихме, че болницата е в тежко финансово състояние. Ако там са намерени някакви особени окабелявания, трябва други служби да кажат за какво се е ползвал апартаментът. Въпросът не е медицински. Това е един кабинет, но в него няма легло и не може да се живее. Това не е ВИП стая. Не се е използвал за медицинска дейност. Болницата не се е управлявала добре. Ще предприемем мерки за оздравяване на лечебното заведение“.
По въпроса с проблемите в „Майчин дом” Хинков посочи, че сигналите срещу директора са „повече от три”. „Нашата проверка показа, че финансовото състояние на болницата е добро. Срещнах се и с двете воюващи страни там. Те твърдят неща, за които трябва да намерим правилното решение. А то идва малко по-късно, защото в момента е ангажирана и прокуратурата, която трябва да се произнесе по подадените сигнали”.
„Проектът за модернизиране на спешната помощ е управляван хаотично. Сменили са се 4-5 министри с различни екипи. Всяка смяна е водила до определени дефицити в проекта“, каза още проф. Христо Хинков.