Така се грижат за болните от COVID-19 в УМБАЛ „Света Анна“

В УМБАЛ „Света Анна“ в София се лекуват най-тежките случаи на COVID-19 у нас. Там лекарите спасиха, но и загубиха животи. В най-лошия случай пациентите със заболяването стигат до Реанимация, където екипите се грижат за тях денонощно.

Достъпът до тези отделения е изключително строг.

Как се грижат за болните от COVID-19 в интензивното на УМБАЛ "Царица Йоанна"?

За да се погрижат за пациентите с коронавирус, лекарите слагат специален шлем, очила, маска и защитен костюм. Oбличането отнема 15 минути, събличането двойно повече. Правят го на всяко влизане и излизане в 12-часовата си смяна.

Кадър: БТВ

"Не може да се влиза и излиза безконтролно, не е редно, защото утре ще останем без екипи", обясни д-р Димитър Николаков, заместник-началник на Клиника по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Света Анна" пред БТВ.

"ЗОНАТА" – така лекарите са нарекли Интензивното отделение от началото на заразата. Разказват, че вътре правилата вече са различни. „Работи се трудно. Ние сме с намалена видимост, видяхте, шапката, маската, те са запотени, трудно се виждат нашите пациенти, трудно се настройват апаратите“, казва д-р Димитър Николаков.

Влиза се през едно място и се излиза през друго, за да няма смесване на потоците.

Болните от COVID-19 са поставени на апаратна вентилация. Сред пациентите е 75-годишна жена, чийто син, също с коронавирус, губи битката за живота си преди няколко дни. „Опитваме се да я отвикваме от апаратната вентилация. Снощи имаше висока температура, сърцето излезе извън ритъм. Вкарахме го в ритъм. Крачка напред, две назад е при нея. Ние просто до този момент, не сме се срещали с такова нещо“, заяви д-р Димитър Николаков, завеждащ Клиника по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Света Анна".

В отделението са излекувани 4 пациенти с коронавирус, нито един от тях не е бил на апаратна вентилация.

„Това не е това заболяване, което е обикновеният грип. Това не уврежда белия дроб по начин, който увреждат другите вируси, това не е типичният ARDS с увеличение на белодробната вода", посочва д-р Димитър Николаков. 

Лекарите не се страхуват, не се чувстват и герои. "Имам една малка дъщеря на 3 години, която не съм виждал може би месец, и ми липсва. Повече се страхувам за близките си", заяви д-р Александър Станоевски. "Ще се справим. Просто трябва дисциплина. Ние в момента имаме място, но нали никой не иска да запълним всички места и да включим всички апарати", коментира д-р Димитър Николаков.

Кадър: БТВ