През живота си ние правим хиляди грешки. Лекарите ежедневно в практиката си взимат много решения. Човешкото тяло е много сложно. Не е срамота да кажеш, че си допуснал грешка, ние така се учим. Това е начинът. Това заяви академик проф. д-р Владимир Овчаров по време на семинара „Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечение?“ в Правец, предаде репортер на Novini.bg.
По думите му трябва да бъде създадена култура на безопасността в лечебното заведение. Предимствата на безопасността са над финансови, изтъкна лекторът.
„Източници на грешки е човешкият фактор. Можем да го подменим, но той ще е вечен. Не всеки лекар има високо ниво на знание“, коментира проф. Овчаров и даде за пример един млад лекар, съпоставен на негов колега с 30 годишен стаж.
Той заяви, че небрежността на един лекар е престъпление. Лекарските грешки могат да се дължат и на комбиниран фактор. „Всяка година милиони пациенти стават жертва на неправилни медицински практики. Някои пациенти се инвалидизират. Много малко се знае и за уврежданията в извънболничната помощ. Всеки лекар може да бъде неточен в диагностиката си. Лекарят, който казва, че никога не е допускал грешка – лъже. Има грешки на познанието. Лекарят е човек и има чувства и усещания. Пациент, миришещ на алкохол или мръсен, може да отблъсне лекаря, дори да го отврати. Това също може да доведе до грешки“, коментира академикът.
„Няма ясна дефиниция за лекарска грешка. Има над 11 000 генетични болести и лекарят не може да ги разпознае. Всеки организъм е различен и пациентът реагира към лекарствените продукти индивидуално. Медицинската грешка е предотвратим негативен ефект, който може да бъде забелязан или вреден за пациента. Някои грешки са коствали живота на милиони хора“, припомни проф. д-р Владимир Овчаров и даде пример с кръвопускането.
Според учените тази практика е довела до смъртта на 6 милиона души в Европа. Изследване от 2016 в САЩ показва, че лекарските грешки са третата водеща причина за смъртност. „Грешките могат да възникнат и от много привидно дребни причини – дефектно оборудване, липсващ контакт с пациента, погрешно интерпретиране на симптомите на заболяването и т.н.“, обясни той.
„Да пропуснеш рак е много тежък случай, случващ се при ренгенолозите. Установено е, че в зрителното поле една част от възприятието може да изчезне. Проблеми на системата – тук може да се постигне много. Оптимизиране на системата ще доведе до съществено намаляване на грешките“, убеден е проф. Овчаров.
„Няма смисъл да се наказва лекар за грешка, защото може да допусне нови или ако е невинен, а са му преписали грешка. По-добре би било да се подобри системата, вместо да се наказва персонала. Медицинска грешка оказва силно негативно и емоционално въздействие върху лекарите. Грешки има дори в най-добрите болници“, каза още той.