Все повече лекари у нас страдат от професионално прегаряне, или така нареченият бърнаут, твърдят български психолози. Данни колко души са засегнати от стрес на работното място, обаче няма, предава БТВ.
Световната здравна организация призна бърнаута за заболяване през май тази година. Симптомите са много и различни. Страдащите от бърнаут може да усещат напрежение, умора, избухливост на работното място и у дома, апатия. Могат да се появят и физически симптоми, като безсъние.
Освен лекари, уязвими професии са всички, в които се работи с хора – медицински сестри, учители, социални работници, полицаи.
Трансплантационното отделение е сред най-тежките в болницата по хематология. Там се лекуват пациенти с тежки хронични или онкологични заболявания на кръвта. В него от няколко години работи д-р Камелия Минчева.
„Ние редовно мислим пациентите си. Много често мислим за тяхната съдба. Техните семейства. Инвестираме много в лечението на един пациент, и емоционално, и преживяваме разочарованието от неуспех”, обясни д-р Камелия Минчева.
Понякога пациентите се лекуват с години и лекарите изграждат връзка с тях. И до днес д-р Минчева помни първия си изгубен пациент – млад мъж с левкемия.
„Не можех да повярвам, че някой вчера е бил здрав, а днес има левкемия и може да почине. Инвестирах повече, отколкото медицината може да позволи. И неговата загуба беше много тежка за мен”, каза д-р Минчева.
Работата с тежки диагнози оказва влияние, потвърждават и психиатри.
„На хиляди хора си казал, че твоето дете има шизофрения. И си виждал хиляди рухнали светове. Установено е, че в световен мащаб загубите за икономика се изразяват в милиарди. Защото те даже да не ползват болничен, не са никак ефективни на работното си място”, обясни психиатърът Цветеслава Гълъбова.
При такива травми медиците трябва да търсят помощ.
„Лекарите много пъти се държат неглижиращо, грубо или дистантно. Това е защитен механизъм, който се задейства срещу интензивни прежвявания на стрес или на тревога”, коментира д-р Донкина.
Лекарите ще се учат и на психологически умения, които да им помагат в общуването с пациентите.