Успешна операция от редкия Синдром на лешникотрошачката бе извършена в университетската болница "Дева Мария" в Бургас, съобщиха от лечебното заведение.
Операцията се прави за трети път в България и за първи път в извънстолично болнично заведение. Става дума за 18-годишно момиче, което след 2-годишна възраст е страдало от поредица тежки здравословни проблеми поради нарушено кръвообращение в лявата част на тялото.
Причината - лявата бъбречна вена е била притисната между аортата и мезентериалната артерия.
Сложната 4-часова операция по освобождаване на вената е извършена от екип под ръководството на известния съдов хирург проф. Тодор Захариев. Лекарите са успели да пришият наново притиснатата вена и да възстановят кръвоносния съд, без да се налага поставяне на изкуствени материали. Контролният скенер, който е направен след операцията, показва, че проблемът е отстранен успешно.
Участвал е целият състав на Клиниката по съдова хирургия към университетската болница "Дева Мария"- началникът на клиниката доц. Борислав Денчев, д-р Галин Желев, д-р Тодор Драганов, д-р Георги Николов и д-р Елена Домусчиева, както и анестезиолозите д-р Николай Игнатов - който е началник на ОАИЛ към болницата, и д-р Петър Митков. 18-годишната Женета Вангелова от Варна пристига в университетската болница в търсене на лек за заболяване, което я е следвало през целия й живот.
До преди месец никой от десетките лекари, които е посетила, не успява да разбере какво точно ѝ има. Майка ѝ Гинка Вангелова - лаборантка във варненска болница, показва дебелите папки с епикризи, които бележат всеки нов престой в клиника, всяко ново изследване и всяка нова надежда, че накрая проблемът е намерен. До следващата хоспитализация. През последните месеци е имало случаи, в които осемнайсеттгодишното момиче е хоспитализирано по два пъти месечно. Всичко започва когато на двегодишна възраст Гинка Вангелова забелязва аномалия в лявата част на гръдния кош на малката Женета.
Преглед при специалист я убеждава, че всичко е наред. Детето лежи за първи път в болница на три годинки. Периодично започват оплаквания за болки вляво.
На 11 години получава възпаление на левия крак, в което днес майката вижда симптом на редкия Синдром на лешникотрошачката. За съжаление, консултациите с ортопед и съдов хирург не водят до никъде - според тях това е скъсан мускул. Изследването за тромби в кръвта е петкратно увеличено, но лекарите са категорични, че няма запушена вена. Заради други изследвания, обаче, майката започва да се съмнява за диабет и получава потвърждение след глюкозо-толерантен тест. Женета започва да прави периодично кризи, които са еднотипни - през нощта започва болка около бъбрека, която след около два часа се премества надолу вляво.
Идва ред на посещенията при нефролози, които смятат, че това са стандартни бъбречни кризи. На ехографиите не се вижда никакво изменение, а обясненията на лекарите са, че вероятно проблемите са следствие от диабета. И все пак детски нефролог явно забелязва нещо, защото през 2015 година Женета е изпратена на доплерово изследване на бъбреците. Становището е, че има проблем с бъбречен съд. Към този момент никой не успява да разпознае Синдрома на лешникотрошачката и да предприеме адекватни мерки. Колкото по-голяма става Женета, толкова по-чести са кризите ѝ.
Започват проблеми с яйчниците и на момичето е определено хормонално лечение. Днес майката разглежда всички здравословни проблеми на дъщеря си през годините като симптоми на недостатъчното кръвоснабдяване в лявата половина на тялото, заради редкия синдрим, а не като отделни болести.
Развръзката идва преди няколко седмици, когато Женета усеща, че ще получи криза. "Бях нощна смяна в болницата и накарах Жени да дойде при мен, за да не стои сама." - спомня си майката. "След като кризата започна, слизахме три пъти до спешния кабинет. Даваха ѝ болкоуспокояващи, биха ѝ инжекции, сложиха ѝ системи. Жени обаче не се повлия, започна да посинява около устата, загуби чувствителност в крайниците и припадна. Чак тогава ѝ назначиха скенер. Ако не беше припаднала, вероятно пак щяхме да изчакаме кризата да мине и да се приберем вкъщи. След скенера чухме диагноза, която срещнахме за първи път- Синдром на лешникотрошачката.
През целия живот на детето ми кръвоснабдяването не е било нормално и органите са страдали. Едва сега си обяснявам всички проблеми, които Женета имаше." - разказва Ганка Вангелова. Семейството започва проучване в интернет и вижда, че само преди няколко месеца в България е извършена първата операция от този род от проф. Тодор Захариев, началникът на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ "Света Екатерина".
Добрата новина за тях е, че няма да се наложи да пътуват до София, а само до Бургас - професорът е методически ръководител на клиниката по съдова хирургия в университетската болница "Дева Мария". След срещата в Бургас Женета е категорична, че ще се оперира. "Като родители бяхме много уплашени, но професорът спечели доверието на Жени и тя на петата минута беше готова с решението си. Болката, която преживяваше при всяка криза, беше ужасна и тя знаеше, че това не може да продължава." спомня си Гинка Вангелова.
По време на престоя на Жени в университетска болница "Дева Мария" родителите ѝ са неотлъчно до нея. Благодарни са на целия екип на Клиниката по съдова хирургия и се чувстват късметлии, че са открили проблема сравнително рано. Днес Жени вече е удома и скоро ще продължи с обичайното си ежедневие. Красивото момиче ще бъде първа година студентка в Медицинския университет във Варна, като за реализация в живота е избрала благородната професия на медицинска сестра. Семейството на Жени съветва всички, които имат хронични проблеми с неизяснен произход, да търсят причината и да не разчитат на решения на парче. "Когато се повтори едно и също нещо 2-3 пъти, трябва да се взимат мерки.
Трябва да се търси причината, а не да се решава проблемът за момента. Трябва да има алгоритъм, който следи прегледите на болните. Не може един човек да посети 15 пъти спешен кабинет за едно и също нещо и да не се обърне внимание на това." - категорична е Гинка Вангелова.