Цената за ден лечение на 7 основни заболявания се е понижила с близо една четвърт през последните 5 години. Това отчете по време на семинар д-р Евгени Тасовски, мениджър „Връзки с институции“ в „БГФарма”, цитиран от в. Монитор.
„През последните 5 години средната цена за ден лечение у нас се е понижила с 23% за 7 основни терапевтични групи, сред които са диабетът, сърдечносъдовите заболявания, епилепсията и депресията. Това е позволило на 80% повече пациенти да се лекуват”, обясни д-р Тасовски.
Той даде за пример един определен медикамент за лечение на сърдечносъдово заболяване, който е свалил стойността на терапията със 700% след навлизането на генеричния продукт на българския пазар.
„Никой не отрича терапевтичната стойност на оригиналите, но нашето виждане е, че иновативните терапии трябва да се реимбурсират напълно само когато нямат аналог за лечението на дадено заболяване. В другите случаи би трябвало на пациента да се даде възможност да избира – или да доплаща за лечението си с оригинален препарат, или да се лекува напълно безплатно с генерик”, категоричен беше д-р Тасовки. По думите му редица държави в ЕС водят ясна и целенасочена прогенерична политика, за да си спестят финансовия натиск върху здравните каси.
Той коментира още, че според данни на българския офис на IMS Helth публичните разходи за здравеопазване у нас се изразходват напълно погрешно и нерационално. През 2013 година на родния пазар са били реализирани 58 072 438 опаковки на оригинални продукти, което е 22,4% пазарен дял. Ръстът спрямо предходната година при тези медикаменти е 9,2%. В същото време генеричната индустрия е продала 201 744 486 опаковки - 77,6% пазарен дял, като ръстът спрямо 2012 година е едва 0,7%.
„Когато тези данни се погледнат откъм тяхната стойност обаче, нещата стоят по различен начин”, отбеляза д-р Тасовски. Оригиналите заемат 52,4% от пазара, а генериците - 47,6%, съответно с продажби на обща стойност 1,228 млрд. лв. срещу 1,116 млрд. лв.
От изнесените данни стана ясно още, че за миналата година общественият ресурс е бил в размер на 3,3 млрд. лв. - 4,1% от БВП. Към тази сума обаче трябвало да се добавят и т.нар. частни разходи, които били 2,9 млрд. лв. - 3,9% от БВП. Или иначе казано, в системата под една или друга форма са се завъртели малко над 6,2 млрд. лв., което според фармацевтичната индустрия не е никак малко предвид финансовата ситуация в страната.
„Публичните разходи за лекарства са 927 млн. лв., или приблизително 33% от бюджета на НЗОК. При прогенерична политика от страна на държавата голяма част от тези средства биха могли да се спестят и да се вложат в други направления”, допълни д-р Тасовски. И добави, че освен за държавата полза ще има и за самите пациенти, тъй като масовото използване на генерични лекарства би направило лечението на голяма част от хронично болните достъпно.
Той изрази мнение, че ако НЗОК реимбурсира на 100% евтините медикаменти, то това ще доведе до рязък спад в хоспитализациите. „Когато един медикамент се заплаща едва на 25% от неговата стойност, пациентите отказват да се лекуват, защото трябва да платят почти цялата терапия от джоба си, въпреки че са здравноосигурени. Състоянието им се влошава и така те пълнят болниците, а всички знаем, че това е скъпо удоволствие”, аргументира се д-р Тасовски. Според него, ако пациентите се лекуват качествено в домашни условия с напълно безплатни за тях медикаменти, това ще спести значителен ресурс и от разхода за болнична дейност.