Здравеопазването е в критично състояние

"Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот“. Това се изтъква в анализ на Българската стопанска камара (БСК) за състоянието, проблемите и перспективите пред българското здравеопазване.

Според експертите системата страда от прекалена бюрократизация, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една-трета от българите. Според анализът на БСК осигурителната система е силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено.

"НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос“, коментира на прескоференцията председателят на камарата Божидар Данев.

По експертни оценки ежегодно в здравеопазването влизат над 9 млрд. лв., включително от регламентирани и нерегламентирани плащания.

Основните проблеми в здравеопазването са финансови, организационни, технологични и нормативни. Всички те водят до непрекъснато нарастваща неефективност на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население, показва докладът.

За периода 2008-2013 г. разходите за болнична помощ са се увеличили с 65,7% (с 661 млн. лв.), без да настъпят особени промени в здравния статус на населението. Коефициентът на смъртност у нас достига до 15 промила през 2012 г. при 9,6 промила а ЕС-27. Коефициентът на детска смъртност е 7,8‰ при 3,9‰ общо за целия ЕС.

Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65,6%) и новообразуванията (16,7%), и т.н. "Още на входа на системата са налице тежки деформации, тъй като държавата не е коректен платец към НЗОК“, допълни Божидар Данев.

Само от постъпления от увеличението на масата от изплатените пенсии в здравната система не са постъпили над 62 млн.лв. Освен това продължава практиката размерът на здравноосигурителните вноски за осигуряваните от държавата лица да не съответства на разходите, които се правят за тяхното здравно обслужване.

Средната осигурителна вноска за тях е около 19,60 лв., при средна вноска за осигурените от реалния бизнес около 60,10 лв. При тази ситуация реалният сектор осигурява с внесените от него вноски 64% от бюджета на НЗОК, при положение, че прави вноски за 33,4% от всички осигурени лица.

В допълнение, в периода 2008-2012 г. бяха одържавени около 2 млрд.лв. от бюджета на НЗОК, което се равнява на едногодишния бюджет на касата. За недофинансирането на системата сериозна роля играе и неефективна работа на приходната администрация, която не събира задължителните здравноосигурителни вноски от над 1,2 млн. души.

В седем области (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Пазарджик) са концентрирани 71% от средствата за болнична помощ. Подобно е и положението с разпределението на разходваните средства на НЗОК по болници.

Задълбочават се деформациите в структурата, броя и териториалното разпределение на специалистите по отделни специалности. Висококвалифицираните кадри намаляват, а броят на патоанатомите, съдебните лекари, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите и др., е под критичния минимум. Голяма част от здравните специалисти напускат страната. В продължение на 6 години повече от 3000 лекари са напуснали България. Само 5% от лекарите са на възраст до 30 години.

Критично е положението с броя и възрастовата структура на медицинските сестри. Липсва стройна система за продължаващо медицинско образование. Повишаването на квалификацията е оставено на инициативата на съсловието.

Липсват добре подготвени и мотивирани здравни мениджъри. Като правило, изискванията за тези, които заемат ключови позиции в системата, компетентността и професионализма са заменени от политическата принадлежност.

Забавя се въвеждането на електронното здравеопазване като фактор за подобряване на ефективността и прозрачността на системата, и за повишаване на качеството и контрола върху медицинските услуги. От БСК предлагат серия от мерки за реформиране на здравния сектор. Част от мерките включват възнаграждението на личните лекари да не зависи от броя на пациентите, а от качеството на работата им; лекарите в държавните болници да работят само по един трудов договор; държавата да плаща реални по размер здравни вноски за осигуряваните от нея лица; драстично да бъде съкратен персоналът в МЗ и НЗОК; ръководителите на НЗОК да се избират с публичен конкурс от Надзорния съвет на касата, а не от парламента; вместо 28 регионални здравни каси да има 6.

Според БСК oбществото трябва да знае как се използват финансовите средства и резервът на НЗОК, какви реални финансови средства и други ресурси са необходими на системата.