Близо 1,4 млн. българи пътуват над 50 км, а някои от тях и повече от 70, ако здравето им налага да отидат в областна болница. Това става ясно от документи на Националното сдружение на общините, цитирани от "Труд".
Само през миналата година организацията е изготвила три списъка, в които посочва кои лечебни заведения обслужват хора от отдалечени и труднодостъпни райони и ги е предложила на Министерството на здравеопазването за допълнително финансиране.
В първото и второто си писмо сдружението предлага броят на общинските болници, които се нуждаят от държавната парична "инжекция", да е 50, а в третото - 42.
Тези лечебни заведения са изключително важни и тяхното функциониране задължително трябва да се гарантира, защото са първата "спирка" за болните българи от затънтените кътчета на България. Една от тези болници е харманлийската.
"Само в едно от селата на община Харманли има личен лекар. Кабинетът се намира в Черепово, всички други семейни доктори работят в града. Същото е и в съседната община Симеоновград. И там джипитата са само в града!", разказаха пред "Труд" лекари и пациенти.
Ако жителите на община Харманли се нуждаят от по-сериозно лечение, трябва да отидат в областната болница в Хасково. Статистиката сочи, че всеки втори, лекуван в общинска болница, стига до областен или национален център.
"Препятствията пред болните първо идват от транспорта. Ако си в някое далечно село, превоз с минибус има един или два пъти седмично. Ако той не те устройва, търсиш близък или комшия, който да те откара, ако не - с каруца, колело или както можеш. Така стигаш някакси до Харманли, а ако оттам те насочат за Хасково, пътуването продължава. Тежи ти, ако нямаш собствен транспорт", описват тегобите си местните хора.
И целият този път се изминава по два, три или повече пъти, колкото лекарите изискат от пациента да се яви при тях, за да го излекуват.
В тези райони на България, тъй като хората нямат възможност и средства, са загърбили здравето си.
"Нямате си представа какви болести, рак - и то в напреднал стадий, открихме неотдавна на пациенти при изпълнението на българо-гръцки регионален проект", казват лекари от Харманли.
Доктори сигнализираха, че сред предложените за субсидия болници е пропусната тази във Велинград. А тя се грижи за българи в много труден географски район.
"Да дадеш 100 000-120 000 лв. годишно на една такава болница, колкото и да изглежда смешна сумата на колегите от големите столични лечебни заведения, с нея една малка общинска ще си реши проблемите", подчертаха специалисти.
Болниците, попаднали в списъка на лекуващи българи от "края на света", отговарят на няколко критерия. Според последното писмо на сдружението на общините първият от тях е отдалеченост над 50 км и над 70 км от областната болница на над 40% от населените места в региона.
Допълнителните критерии са пенсионерите в тези региони да са над средния процент за страната (през 2012 г. той е 23,8 на сто), както и по-висока от средната безработица, т.е. над 12,3%.
От документите на сдружението става ясно, че има много тревожни примери. Над 70 км от областната болница в София (това е "Св. Анна" - бивша Окръжна) се намират доста от селата в региона като Антон, Челопеч, Чавдар. А жителите на близките до Белоградчик села като Чупрене трябва да пътуват над 70 км, за да стигнат до областната болница във Видин. Точно в този регион - Белоградчишко, пенсионерите са 30%, а безработните са цели 21,16 на сто.
"Сами си отговорете как пенсионери или безработни, които нямат пари, биха пътували до Видин и какво биха правили, ако трябва да доплатят за лечение", казаха лекари.
Неслучайно миналата година от НЗОК съобщиха, че близо 50 000 направления за преглед или изследвания са били взети от личния лекар, но не са използвани, защото хората са нямали пари да стигнат до лечебното заведение.