Пандемията от COVID-19 ни накара да осъзнаем уязвимостите на човечеството и как можем да се подготвим по-добре за бъдещи здравни кризи. Това коментира проф. Радостина Александрова – доктор по вирусология и професор по морфология, учен с дългогодишен опит и активен популяризатор на науката, в интервю за "Фокус".
Тя подчерта, че пандемията е дала сериозен тласък на научните изследвания.
„Ваксините бяха създадени изключително бързо, защото профилът на евентуалния пандемичен вирус беше известен на учените дълго преди появата на COVID-19. Изследвания върху РНК ваксините започнаха още през 90-те години, така че научната общност беше подготвена за подобно предизвикателство. Знаехме, че тази технология ще играе ключова роля в борбата с пандемията“, обясни проф. Александрова.
Тя допълни, че масовото използване на тестове за диагностика на вируса също е резултат от напредъка на науката по време на пандемията.
Не по-малко значителен е напредъкът в борбата с раковите заболявания. Проф. Александрова посочи, че науката вече не се фокусира само върху организмовото ниво, а търси решения на молекулярно ниво. „Силата на раковите клетки, която ги прави по-агресивни и им позволява да се размножават по-бързо, е също така и тяхната уязвимост. Откривайки слабите им места, учените разработиха т.нар. прицелна терапия, включваща моноклонални антитела и киназни инхибитори“, поясни тя.
Професорът обърна внимание и на тревожната тенденция за "подмладяване" на раковите заболявания. Според нея причините за това са многостранни, включително нездравословен начин на живот, прекомерен стрес и генетични фактори. „Не бива да забравяме, че около 15% от случаите на рак са свързани с инфекциозни агенти, включително вируси“, допълни тя.
Ключов фактор за успешното лечение на рак е ранната диагностика. Благодарение на новите прицелни терапии възможностите за лечение на рака стават все по-разширени. „Пример за това е ракът на гърдата, който днес може да бъде успешно контролиран. Въпреки това, все още имаме дълъг път пред нас“, призна проф. Александрова.
Нейната надежда е, че в следващите две-три десетилетия раковите заболявания ще се превърнат в напълно контролируеми заболявания, подобно на диабета и ХИВ.