Най-вероятно много голяма част от населението ще се срещне с варианта „Омикрон“ на коронавируса, ще изгради имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света.
Това каза в интервю за БТА проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН.
„Силно се надявам това да не ни струва човешки живот, тъй като този вариант, макар и по-лек като протичане, води след себе си всички усложнения на COVID-19. Ако трябва да отговоря с няколко дума – „Омикрон“ ще доведе до желания обществен имунитет, но беше добре повече хора да са ваксинирани преди срещата си с него“, каза проф. Петрова.
Тя отбеляза, че „Омикрон“ е поне три пъти по-заразен от „Делта“ варианта, а той беше по-заразен от всички останали варианти на короновируса. Затова повече ученици и малки деца у нас се разболяват в момента.
На второ място, учениците и децата не са ваксинирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от ваксинираните възрастни, които дори заразени, нямат сериозни симптоми и затова инфектират околните по-слабо. Освен това, поради по-лекото протичане, много деца и ученици не проверяват дали са заразени и не се карантинират.
В много случаи антигенните тестове дават фалшиво негативен резултат. Късият инкубационен период води до лавинообразно заразяване и вече стотици хиляди хора са болни, въпреки че не се отчитат от статистиката, подчерта проф. Пенка Петрова.
На въпрос кога се очаква да е пикът на заболелите от варианта „Омикрон“ у нас и кога ще има спад от тази пета вълна от коронавируса в България, проф. Петрова каза, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по „петата вълна“. Ако съдим от динамиката на заболелите при предишните вълни, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик засега обаче не е достигнат.
„След първоначалния ентусиазъм на много научни организации и страни да разработват своя ваксина срещу COVID-19, когато прототипите достигнаха 240, днес на ниво клинични изпитвания продължава разработването на едва 24 различни ваксини. 18 от тях са на фаза одобрение или очакващи одобрение“, обясни още микробиологът.
Според нея след разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid вече и най-големите скептици ще бъдат спечелени и ще пожелаят да се ваксинират. Проф. Петрова съобщи, че прототипът на българската ваксина срещу COVID-19, разработван в Института по микробиология на БАН, е готов, а проектът е приключил успешно.
„Експериментите с мишки на тази иновативна, пептидна ваксина показаха, че тя е имуногенна и създава имунен отговор“, заяви проф. Пенка Петрова.