В епизод пети от съвместния социален проект на woman.bg с Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център „Отговорите на специалиста“ ще отговаряме на вашите въпроси, този път свързани с атеросклероза. Отговорите дава завеждащият на Клиниката по ангиология и флебология проф. Лъчезар Гроздински.
- Какво представлява атеросклерозата и защо в развитите страни е убиец №1?
- Атеросклерозата е хронично, прогресиращо, възпалително, дегенеративно заболяване на артериите, което протича със стесняване на техния лумен и със запушване на артерията, при което се развива остър кислороден глад на тъканите и това може да доведе до инфаркт, инсулт или периферна гангрена, в зависимост от локализацията на запушената артерия. Атеросклерозата е системен мултифокален процес – тя засяга едновременно или последователно всички артерии, а не изолирано само коронарните или само мозъчните артерии. Тя е цялостно заболяване на съдовата система.
- Какви са симптомите, че някой кръвоносен съд започва да се запушва и какви са скритите безсимптомни форми на атеросклерозата?
- Коварното на това заболяване е, че при повече от 2/3 от пациентите протича асимптомно или с много дискретни симптоми до даден етап. За да се изяви едно атеросклеротично заболяване артерията или трябва да е запушена остро, цялостно, или прогресивно да се стесни до над 70%. Тогава обикновено започват да възникват симптоми на кислороден глад на тъканите при натоварване, които се изявяват чрез болка – сърдечна, в задгръдната кост, или в крайниците при движение, или също като мозъчен дискомфорт при натоварване. Тоест при стеснение до 70% протича абсолютно безсимптомно и това е коварното. Но в даден момент, когато стеснението е над 70%, изведнъж може да стане пълно запушване. Може да протича бавно, прогресивно, да се стеснява постепенно и да стане 80%, 90%. Но е възможно да се запуши изведнъж с всички опасни симптоми за сериозно заболяване каквито са инфарктът, инсултът, гангрената.
Относно предишния Ви въпрос – защо заболяването се смята за убиец №1 в развитите страни – причината е много проста. Първо, атеросклерозата засяга хора над 50-годишна възраст, каквото население в развитите страни е доста изразено – средната продължителност на живота вече е над 75-80 години и нагоре и в този смисъл атеросклерозата засяга по-възрастните хора. Докато в страните, които са с ниско ниво на развитие и икономически проблеми, населението живее по-малко и обикновено загива от инфекциозни заболявания. В този смисъл, ние като представители на една европейска цивилизация, сме облагодетелствани, че можем да живеем по-дълго, но пък страдаме от атеросклероза и онкологични заболявания в по-късна възраст.
- Какво бихте посъветвали пациентите, които нямат оплаквания и не подозират, че имат проблем? За колко време може да се образува един тромб?
- По принцип атеросклерозата има бавен прогресиращ ход. Един тромб може да се развие както за година, така и за час при определени обстоятелства. Това, което знаем за атеросклерозата, не е цялата истина, можем от части да знаем някои от механизмите или рисковите фактори. Знае се, че артериалната хипертония, захарният диабет, повишеният холестерол, тютюнопушенето са сериозни рискови фактори. За мен обаче най-сериозният от тях е стресът, който ние няма как да го лекуваме с хапчета, понижаващи кръвното налягане. А някак сме свикнали да живеем с него и никой не ни учи, нито пък ние се опитваме да го избягваме. А той си функционира и уврежда цялостно организма и нашата съдова защита и ставаме уязвими за развитие на атеросклеротичен процес.
- Тоест страхът и стресът могат да бъдат причина да се развие заболяването?
- Хроничният стрес може да се разшири като психосоциален дискомфорт. Ако човек е неудовлетворен като личност, ако е нещастен, несвободен, нелюбим, професионално нереализиран, тоест най-общо казано е нещастен, това е дисфункция на личността, която неизбежно води до увреждане на организма, до сриване на неговата сложна защита и развитие на атеросклеротичен процес, или на онкологичен, в зависимост от предразположението на дадения човек.
- Наш зрител пита: „Лекарят ми каза, че трябва да се изследвам, защото имам диабет, висок холестерол, наднормено тегло и съм под постоянен стрес. Има ли начин как с едно изследване да се обхванат всичките ми кръвоносни съдове или трябва да се подложа на множество изследвания?“
- Този пациент вече има четири рискови фактори, които биха могли да стимулират развитие на атеросклероза. Задължително трябва да направи скрининг. Аз работя съдова ехографска диагностика и мога да кажа, че с една ехография на мозъчни периферни коремни съдове, на горни и долни крайници, може да бъде скринирана атеросклерозата в съвсем ранна фаза. Промените в съдовете с точност до една десета от милиметъра могат да се видят на скринингов ехографски преглед. За 15 минути мога да му кажа дали има атеросклероза и горе-долу в каква фаза е процесът и съответно да препоръчам лечение – дали медикаментозно, дали ендоваскуларно ще премахнем стеснението, или ще се наложи хирургия. Коронарната атеросклероза е сериозен проблем и там диагностиката е по-различна, трябва да се направи кардиограма от кардиолог и ако има нужда да се извърши коронарография.
- Съществува ли превенция срещу атеросклероза и как да се предпазим?
- Превенцията е в това да се опитаме да премахнем рисковите фактори. Ако продължим да пушим, да си живеем както си искаме, не си контролираме кръвното налягане, холестерола, кръвна захар, е ясно, че ще се подложим на сериозен риск за развитие на такъв процес. И обратното – ако избягваме всички тези рискови фактори и развием такъв процес, то той ще бъде много по-бавен, в по-лека степен и ако паралелно си извършваме скринингов тест за ранна диагностика, имаме шанса да се предпазим, да го забавим или напълно да го спрем, като се предпазим от развитие на тежки усложнения. Защото една плака, дори и да е значима, сама по себе си не уврежда организма. Но запушената артерия и внезапната липса на кислород, с развитие на загуба на тъкан в сърцето, в мозъка или в крайниците вече е сериозен проблем и може да нанесе сериозно увреждане, дори да се стигне до смърт. Сега разполагаме със страшно много добри възможности за ранна диагностика и за превенция на тежките усложнения.
Ако някой има артериална хипертония, диабет, прекалено висок холестерол, не е нужно да чака да стане на 50 години, за да се изследва. За съжаление има проучвания при разните войни – Виетнамска, Корейска, където сред млади войници се установява и на 20-годишна възраст атеросклероза, но трябва да се има предвид високия стрес, на който те са били подложени. Така че възрастовата граница е ориентировъчна. Но по принцип атеросклерозата настъпва някъде след 50-годишна възраст. Не е задължително да настъпи, това не е заболяване на възрастта, но тя е рисков фактор. Виждал съм и 90-годишни пациенти без атеросклероза. Или са живели доста природосъобразно и без сериозни рискови фактори, или са имали генетично много добра съдова защита.
Кой е днешният ни гост накратко:
Проф. Лъчезар Гроздински е завеждащ Клиниката по ангиология и флебология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, както и председател на Националното дружество по ангиология и флебология.