Сажди, изхвърлени във въздуха от ауспусите на автомобилите или получени от горене на дърва и въглища, бяха открити в плацентите на жени след раждането им. Това показват резултатите от белгийско изследване, цитирани от БТА.
Не е установено дали това има ефект върху фетуса.
"Получените резултати навеждат на мисълта, че саждите във въздуха могат да преминат бариерата на плацентата и да стигнат до фетуса - заявиха авторите на изследването. "Това може да обясни вредния ефект от замърсяването още през първите стадии от живота", добавят учените.
Предишни проучвания показват, че излагането на замърсен въздух през бременността е свързано с увеличен риск от преждевременно раждане или раждане на бебе с анормално ниско телесно тегло. Механизмите, които водят до увеличаването на този риск, обаче не са изяснени. Новото изследване разкрива, че саждите могат да преминат от дробовете на майката в плацентата посредством кръвообращението.
Специалистите са изследвали плацентите на 28 непушачки. Наличието на сажди било установено с помощта на усъвършенствана лазерна технология. Резултатите показват, че количеството сажди е по-голямо в плацентите на жени, изложени на високо ниво на замърсяване, т.е. живеещи на по-малко от 500 метра от магистрали.
"Белгийските учени отбелязват наличието на сажди в плацентата, но не са констатирали присъствието им във фетуса - посочва Кристин Джейсъни от университета на Отаго, Нова Зеландия, която не е участвала в изследването. "Функциите на плацентата са да служи като бариера, за да се предотврати възможността токсини да преминат от майката във фетуса. Затова може да се каже, че в случая плацентата изпълнява ролята си, като натрупва сажди и им пречи да стигнат до фетуса", допълва Джейсъни.
През месец май 2018 г. проучване на Френския институт за здравеопазване и медицински изследвания показа, че около 1 на 100 бебета във Франция се ражда с анормално ниско телесно тегло заради излагането на майката на ефекта от фини прахови частици във въздуха по време на бременността. Резултатите от новото изследване са публикувани в Nature Communications.