Половин милион са българите с диабет, сочат последните данни на Световната здравна организация. В Европа от болестта страдат 56 млн. души.
В световен мащаб през 2015 г. диабетиците са 415 млн., а през 2016 г. броят им вече е скочил до 422 млн. Ако през 2015 г. един на всеки 11 души в света на възраст между 20 и 79 г. страда от болестта, прогнозата е, че до 2040 г. всеки десети ще е с диабет.
“По-тревожно е, че в България това е факт още през 2016 г.”, заяви проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” и ръководител на клиничния център по ендокринология към МУ.
10,3% диабетици отчита СЗО у нас за 2016 г. За 2015 г. според IDF Atlas процентът е 8,4, а през 2000 г. е бил едва 4 на сто. Причината за процентното увеличение не е само заболеваемостта, а и напредъкът в диагностицирането, отчитат специалистите.
“Можем да живеем дори 12 г. с диабет, без да разберем, че имаме заболяването. През това време настъпват усложнения като промени в кръвоносните съдове в резултат на висока кръвна захар. При диабетиците тя трябва да е на нивото на здрав човек, за да не настъпят увреждания”, коментира проф. Танкова. “Хора с диабет боледуват два пъти по-често от инсулт”, съобщи тя, цитирайки британско проучване. От сърдечно съдови заболявания умират 55% от диабетиците, при тях рискът от такива заболявания е 4 пъти по-голям.
Един от шестима пациента с новооткрит диабет тип 2 вече е имал тиха исхемия, преживяна на крак.
При преживян инфаркт, ако човекът има и диабет, шансът му да оцелее след 30 дни е два пъти по-малък, отколкото на останалите. Смъртността след инфаркт при страдащите от захарна болест е около 17,7%, а при недиабетиците – близо 11%. “Един диабетик и един човек, прекарал инфаркт, са абсолютно идентични като сърдечносъдов риск”, заяви проф. Танкова.
От 1990 до 2010 г. имаме 10-15 пъти по-голяма честота на инфарктите при хората с диабет, сравнено с останалите, коментира проф. Танкова.