Необходима е обща държавна политика по отношение на доходите в здравеопазването, каза Иван Кокалов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ по време на дискусия на тема: "Здравната реформа - проблеми и перспективи пред развитието на доходите, заетостта и достъпа до здравни грижи".
Ние сме в диалог с Министерството на здравеопазването по отношение на доходите в сферата, тъй като трябва да достигнем нивото им поне на тези в Централна Европа, посочи Кокалов. По думите му по данни от Националната здравна карта 500 семейни лекари и 10 хиляди специалисти по здравни грижи не достигат в страната ни.
По данни на Евростат от май 2015 г. България е на предпоследно място, преди Румъния, по здравни разходи на глава от населението, каза Страшимир Генев от КНСБ. Страната ни е на първо място по висок размер на частни разходи за здравеопазване - 45 на сто, следвана от Кипър, Португалия и Гърция. Разходите на глава от населението от Брутния вътрешен продукт за здравеопазване намаляват - за осем години с половин процент.
Трайна е тенденцията държавата да се оттегля от финансирането на системата, а делът от бюджета на НЗОК се увеличава от 60 на сто през 2008 г. до над 80 на сто - през 2012 г. Държавата плаща средно три пъти по-малко за осигурените от нея, а трябва да е точно обратното, защото пенсионерите са основните потребители на здравни услуги, каза Генев.
Работещите плащат над 800 лв. годишно за здравно осигуряване, а държавата плаща малко над 200 лв. годишно за пенсионер. Европейско проучване от 2013 г. разглежда заплащанията в 20 държави, като заплатите са стандартизирани в долари - работната заплата в Холандия е най-висока, а в Румъния - най-ниска. Почасовото плащане е най-високо за лекарите, следвано от денталните лекари.
В България има огромни различия в заплащането в зависимост от собствеността на лечебното заведение. Липсват единни правила за формиране на заплащането, няма обвързаност между резултатите и заплащането на лекарите, каза Генев.