Безплатна брошура, която да информира майки на деца със Синдром на Даун, подготвят препатили родители. Те апелират лекарското съсловие да не предлага на родилката да изостави бебето си, предаде БТВ.
Вече 7 години след раждането на дъщеря си, Милена Райкова си спомня с ужас за този момент. Съветват я да се откаже от детето си. Малката Наталия е със Синдром на Даун.
"Много трудно беше, буквално беше много трудно, защото в продължение на може би 3-4 месеца, при който и лекар да отидех, на всяко едно място свързано с нея, всички любезно ме питаха, ами ти ще си я гледаш ли? Ами да, ще си я гледам, тя е моя", казва жената.
Годишно в България се раждат около 100 деца със Синдром на Даун. „Това не е болест, това е състояние. Това са най-слънчевите деца и повярвайте, не е толкова черна краската. Те толкова много любов носят в семействата, учат ни на толкова много неща", допълва майката.
Наталия догодина ще бъде в първи клас, а сега обожава приятелите си в детската градина.
Същият ужас в деня на раждането на детето си е изпитала и Йоанна. "Не може да кажеш, че детето ти няма да доживее до 1 година, че няма да те познава, че само ще му бършеш лигите, мъжът ти ще те остави - това са неща, които са просто абсурдни. Не може да те докарат до там ти да гледаш детето си и да се страхуваш от него", възмущава се Йоанна Димитрова.
Майките на деца със Синдром на Даун са готови по всяко време на денонощието да се срещнат с родилки и да говорят с тях. Подготвят информационна брошура и набират средства чрез различни благотворителни инициатива за издаването й. Ще я разпространяват безплатно в родилните отделения на болниците.
"Нашите лични истории са разказани вътре, да видят, че има и други хора, които преди тях са го изпитали, че е нормално да чувстваш гняв, шок, да искаш примерно дори, дори да си мислиш, че е по-добре да е починало детето при раждането. Това са съвсем нормални неща за момента, след това като минат един-два месеца даже ти става чудно защо си плакала, защо си ги изпитвала тези неща, даже децата са страхотни", допълва Димитрова.
В България липсва и информация за отглеждането на деца със Синдром на Даун. Затова от Сдружението набират средства и за преводна литература, чрез календари с млади музиканти.