България е на първо място в Европа по ниво на доплащане на общите разходи за лечение, както и по размер на доплащането за медикаменти.
Приблизително 60% от общите разходи за здраве у нас се покриват от с публични средства, което извежда страната ни на последно място сред останалите европейски страни по този показател. За сравнение - Хърватска, която е последната приета страна в ЕС отделя 18% от своя държавен бюджет за здравеопазване, а делът на общите разходи в тази сфера, покрити с публични средства достига 85%, пише zdrave.net.
Посочената тенденция е устойчива и ще се запази и в следващите години, тъй като вече е ясно, че здравеопазването няма да бъде приоритет за програмно развитие на България в близко бъдеще. Тези данни представи днес д-р Кунчо Трифонов от анализаторската компания IMS Health във встъпителна презентация при откриването на журналистически семинар на тема "Съвременните терапии - (не)достъпни за българския пациент?", който се провежда през уикенда в Несебър.
Освен, че е принуден да доплаща много за медикаменти, българинът става все по-склонен да се лекува неадекватно и ирационално, алармираха експерти по време на сутрешната сесия. Все по-изразена става тенденцията пациентите да редуцират сами дозовия режим, който е предписан и да съкращават сроковете на лечение. Това, според експертите увеличава риска от недоизлекуване или влошаване, последвано от ново търсене на медицински услуги на доболнично ниво или повторни хоспитализации. Според тях заслужава особено внимание и още един факт - през последните 1-2 години у нас делът на пазара на хранителни добавки бележи ръст и е два пъти по-голям от обема на пазара на медикаменти.
Потреблението на лекарства у нас е сред най-ниските в Европа, това важи особено за отпусканите по лекарско предписание, посочиха още експерти, като допълниха, че дори и в момент на криза потреблението на медикаменти в Гърция е 10 пъти по-високо.
В рамките на форума ще бъдат представени тенденциите в навлизането на иновативните терапии у нас в сравнение с останалите европейски страни, факторите за ограничаване на достъпа до тях и възможностите за намиране на бързи и адекватни решения в областта на лекарствената политика.