200 000 са се увеличили случаите на прием в болниците само за една година. От 1,696 млн. през 2011 г. хоспитализациите са нараснали на 1,814 млн. през миналата, сочат данните на НЗОК. Разходите пък са скочили с 19% и са стигнали 1,4 млрд. лв. За държава, чието население намалява, това е показател за лошо функциониране на здравеопазването, категоричен е д-р Стефан Константинов. Според него сред основните причини за това е сбърканият начин на финансиране на болниците или клиничните пътеки, пише в. Стандарт.
Здравната каса плаща 300 диагнози, при повече от половината има увеличаване или понижаване на приема в болница с над 10%. Това не е нормално и не се дължи на промени в реалната заболеваемост, а на недостатъците на клиничните пътеки, категоричен е д-р Константинов. Хоспитализациите по някои диагнози са се увеличили с 280%, но те не са показателни, защото засягат много малък брой случаи и дори малки промени водят до огромно процентно изменение в обема им, обясняват експертите. Такъв пример е пътеката за измръзвания, чийто брой е нараснал и заради студената зима на 2012 г. Случаите, в които има логично обяснение на ръста обаче, са по-скоро изключение, повечето пътеки набъбват без медицинска причина.
Най-много са отчетените случаи по пътеката за сърдечна недостатъчност - близо 87 000. Ръстът за една година е от над 10%, което според специалистите не се дължи на реалната заболеваемост. Аналогично е положението с пътеката за физикална рехабилитация и терапия при болести на опорно-двигателния апарат. Случаите за 2012 г. са близо 68 000, а нейният ръст е 23%. Други такива пътеки са операциите на таза и долните крайници или на болестта на черепно-мозъчните нерви, при която ръстът е 26%, а случаите за 2012-а са 66 223. Тези цифри най-малкото показват, че не е ясно как може да се прави анализ на заболеваемостта, за да определят прогнозни бюджети на болниците, както искаха някои директори на НЗОК, казва д-р Константинов. Според него причините да се увеличава приемът в болница са големият брой на клиниките и нуждата им да се издържат. Друг основен проблем е неотчитането на реалните разходи за лечение по клиничните пътеки, както и съпътстващите заболявания. Това води до нуждата един човек да се лекува на части и да се приема в болница по няколко пъти.
За някои диагнози пък дори липсват пътеки и медиците са принудени да търсят близки пътеки, по които да го отчитат, за да получат финансиране. Освен това те налагат и редица правила за лечение като минималния престой, които са излишни, бюрократизират работата на лекарите и връзват пациентите в болницата за определено време. За отстраняване на матката например касата е въвела минимум 5 дни престой в болница. В САЩ обаче средният престой за отстраняването на този орган през корема е 3 дни, а през влагалището - 2 дни. Това е още един пример за абсурдите на изискванията в клиничните пътеки. Въпреки неудачите им засега те няма да се заменят с друга система на финансиране като ДСГ. Причината е, че здравното министерство още не е готово с въвеждането им, а трябват и повече средства от досегашните, смятат политиците.