София да заеме мястото си на лидер в разговора за подобряване на качеството на въздуха и в него да се включат представители на научно-изследователската общност, но и обикновените граждани, които могат да допринесат за общинските политики. За това се обяви столичният кмет Васил Терзиев по време на откриването на научната конференция “Предизвикателства пред измерване на качеството на атмосферния въздух в София, в контекста на променящ се климат и география на столицата".
Общината цели да се промени методологията, с която се въвеждат мерките за ограничаване на вредното въздействие на атмосферния въздух върху човека и прилагането на по-резултатна и комплексна програма.
Кметът на София Васил Терзиев се надява, че чрез подобни конференции и събития, в които се правят анализи, консултации и изводи, след поставени научно-развойни задачи, Столичната община ще може да прилага лидерска програма за подобряване качеството на атмосферния въздух сред останалите общини. Той отбеляза, че през годините е направено много, но се затвърждава изводът, че действията следват събитията.
Терзиев припомни, че за втора поредна година ще бъде въведена нискоемисионната зона, с която се ограничава трафикът в центъра на града, като тя влиза в сила от 1 декември 2024 г. и ще действа до 28 февруари 2025 г. В началото на следващата година се забранява използването на твърдо гориво в девет района на София. Кметът Васил Терзиев каза, че с ускорени темпове върви и програмата за подмяна на стари отоплителни уреди.
“За последната година 2000 или 3000 нови домакинства са се сдобили с отопление с термопомпи и климатици. Програмата беше реализирана на 10%, когато я заварихме, в момента е на 40%. Търсим начини, по които възможно най-бързо да я изпълним и да започнем следващата. Това е важна тема, особено с разширяването на ниско-емисионната зона да включва не само автомобили, но и жилища", коментира той.
За комплексност в прилагането на мерките за подобряване на въздуха настоява и доц. д-р Ренета Димитрова от Софийския университет „Св.Климент Охридски“. В специално създаден анализ, който тя и нейни колеги от Физическия факултет са разработили, става ясно, че фокусирането само върху един източник на замърсяване е неточно.
“Самото ограничаване на най-замърсяващите типове автомобили, поне при нашите резултати показва, че няма да доведе до значително понижение. Необходими са допълнителни мерки за ограничаване на самия брой автомобили, влизащи в градската зона, за да се получи някаква по-значима мярка", казва тя.
Доц. Димитрова поясни още, че е направено проучване, съвместно с Алфа рисърч, в което са участвали 1000 души от цяла София, които са дали мнението се как оценяват здравето си и влиянието на замърсения въздух върху него, като са включени хора, които живеят близо до натоварена пътна артерия и такива, които са в близост до паркови зони, предава БНР.