Водните ресурси в Европа са подложени на сериозен натиск, като от 2009 г. насам не е постигнат значителен напредък. Това посочват от WWF България, позовавайки се на нов доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).
Анализът подчертава острата необходимост от по-стриктно прилагане на Рамковата директива за водите (РДВ), от значителни промени в селскостопанското производство, от намаляване на замърсяването и от спешно възстановяване на екосистемите. Изследването сочи, че в Европа по-малко от 40% от повърхностните води, като реки и езера, се определят като здрави към момента, близо 1/4 от подземните водни обекти не са в добро химично състояние, въпреки че осигуряват почти две трети от нашата питейна вода, а под 30% от реките, езерата и крайбрежните води отговарят на стандартите за допустимо замърсяване, определени от Рамковата директива за водите.
Отбелязва се, че вредните селскостопански практики, особено интензивното използване на хранителни вещества и пестициди, продължават да бъдат най-сериозният проблем пред качеството на водата. Натискът от дифузно замърсяване от селското стопанство засяга 32% от подземните и 29% от повърхностните води. Сред останалите причини за лошото състояние на сладководните екосистеми се открояват и химическото замърсяване от въглищните електроцентрали, както и промените в реките, предизвикани от изграждането на язовирни стени и изправянето на речните корита.
Влошаващото се състояние на водите в Европа показва, че години наред държавите членки не успяват да се справят с водната криза, заяви Клер Бафе от офиса на WWF за Европейски политики в Брюксел. Тя посочи, че целите на Рамковата директива остават до голяма степен неизпълнени, тъй като националните правителства не приемат изискванията ѝ на сериозно.
Освен че подчертава мащабите на кризата, докладът обръща внимание и на последиците, пред които всички ще се изправим, ако не вземем спешни мерки. Отроява се и добрият пример на Естония, която работи по възстановяването на 3300 км реки чрез премахване на язовирни стени и прегради и по този начин стабилизира популации от 32 вида.
Докладът го казва много ясно и категорично: водата в Европа е в сериозен риск, изтъкна и Стоян Михов, ръководител програма "Води" във WWF. По негови думи България сериозно е закъсняла с подготовката на Плановете за управление на речните басейни и е изпуснала сроковете, определени от Рамковата директива за водите.
Той заяви, че националните правителства все още не се отнасят с необходимото внимание и не приоритизират този ресурс. Голяма част от мерките за опазване на водите, предвидени в тези Планове за управление, остават нефинансирани и неизпълнени. Това с особена сила важи за т.нар. "зелени мерки", които целят опазване на водните ресурси чрез природно-базирани решения.